Кристина Скай - Перлата на любовта

Херцогинята изгледа спътника си с поглед, в който отчаянието и обичта се смесваха.

— Ти наистина си най-долният мошеник, когото познавам, Тони Морлънд. Не си мисли, че ще ме заблудиш дори за секунда.

— Аз? Не бих дръзнал и да опитам.

Сините очи на херцогинята го погледнаха лукаво.

— А сега, след като се съгласих на тази необмислена постъпка, ще е добре да ми разкажеш за жената, която ще посетим. Камърън ли й беше името?

Морлънд кимна и благоразумно сдържа усмивката си.

— Камърън… Навремето познавах един Артър Камърън. Сякаш беше преди цял век. Беше влюбен до уши в мен, ще ти кажа. — Устните на херцогинята се извиха в усмивка, предизвикана от някакъв потаен спомен. — Разбира се, беше истински нехранимайко и бе гол като пушка. Не можеше и дума да става за нещо сериозно. Чух, че се дигнал и заминал за Америка, да трупа богатство, оставяйки сума ти разбити сърца от Саутхямптън до Скарбъро. Чудя се дали нямат някаква връзка.

Напълно възможно, каза си Морлънд.

— Говори, момче.

— Ъ-ъ, не ми се вярва, Ваша светлост. Камърън е стар и уважаван род. Притежават земи на север, доколкото ми е известно. — Лъжата прозвуча убедително.

Херцогинята гледаше Морлънд настойчиво. Тази сутрин направо я срази с вида си. Тъмносиният му редингот от най-високо качество бе с превъзходната кройка на „Уестън“ и чудесно се връзваше със златната дамаска на жилетката му. А кремавите му панталони бяха самото съвършенство.

Разбира се, херцогинята не му го каза.

— Хм. Едно мога да кажа за теб, момко, и то е, че винаги си знаел как да си връзваш шалчето. Като излято е. А скъпият покоен Бартоломю, мир на душата му, нямаше аспирации към ориенталския стил.

Тя се приведе напред и заразглежда изящните гънки на лененото му шалче.

— Дали пък не се наричаше „математически“? — Зрението й вече не бе тъй добро, както преди, но тя не се даваше.

— Всъщност моделът е мое произведение — дойде мързеливият отговор. — Нарича се „Лангфорд“, доколкото знам.

— Хм. И ботуши в коринтски стил. Защо не приложиш таланта си в нещо по-практично? Например да се задомиш? — За да подчертае думите си, тя разклати бастуна със сребърна дръжка. — И да обзаведеш една детска стая междувременно. Крайно време ти е.

Морлънд лениво вдигна едната си вежда.

— Ваша светлост сигурно има някого предвид? Или този мой дълг следва да бъде изпълнен със съдействието на една безименна абстракция?

Херцогинята заби бастуна в пода и неохотно се разсмя.

— О, бих могла да ти изброя половин дузина достойни жени, които на мига биха приели. А сигурно има поне още сто лекомислени, но неподходящи момичета, които са лапнали по теб. Но не, невъзможни момко. Нямам предвид конкретни кандидатки в момента.

— Ако имахте, щях да знам — сухо каза Морлънд.

— Проблемът с теб, Тони Морлънд, е, че твърде много лекомислени жени, без мозък в главата си, минаха през ръцете ти през последните пет години. Това те ожесточи, промени те. Публичният дом „Алмакс“ е заприличал на пазара за расови кобили.

Морлънд сви рамене.

— Но, скъпа, аз вече не ходя в „Алмакс“. Твърде е изтощително.

— Виждаш ли. Изгубил си всякакво чувство за мярка. — Херцогинята изразително тупна с бастуна по пода на каретата. — Но нека ти кажа, млади човече, ако ти намеря подходяща жена, тя ще се нахвърли върху теб като котка на сметана. Да, и няма да се спра, докато не те видя притиснат в менгеме и с окови на краката, млади нахалнико!

— Лишавате ме от дар слово, херцогиньо.

— Глупости! Никога в живота си не си го губил. — Изведнъж херцогинята се изкиска. — Е, какво представлява момичето? Сигурно е някоя вещица? Напълно необуздана? И защо толкова се интересуваш от нея?

Морлънд заглади някаква невидима гънка на чистите си бежови ръкавици от еленова кожа.

— На кой въпрос да отговоря първо, скъпа? Май станаха три.

Сините очи на херцогинята блеснаха.

— На последния.

— Интересът ми към мис Камърън е въпрос на чест. Мисля, вече ви информирах, че мис Камърън е дъщеря на мой стар и много скъп приятел. Когато ми спаси живота — и то за втори път, — в момент на слабост му обещах, че ще направя всичко възможно за успешното въвеждане на дъщеря му в лондонското общество.

Гласът му беше самата искреност.

Можеш да използваш тази история в обществото, Тони Морлънд, но при мен няма да мине, помисли си херцогинята.

В този миг каретата спря пред тясна сграда на улица, която едва ли би могла да се нарече модерна.