Кристина Скай - Перлата на любовта

— Аз… аз май трябва да седна — едва промълви херцогинята. Морлънд я поведе към креслото до врата та.

Но Чеси го изпревари.

— Разбира се, че трябва да седнете. Колко ли сме невъзпитани във вашите очи! — Със сдържана грация, която порази Морлънд, Чеси пое ръката на херцогиня та и я поведе към кадифения фотьойл под слънчевия прозорец. — Уитби веднага ще донесе чая, освен ако не предпочитате нещо по-силно…

Херцогинята бавно възвръщаше цвета на лицето си.

— Не се безпокойте, мила… Просто вие… ми на помнихте за някого, когото познавах преди много години, и това ме изненада. Какви шеги могат да си правят с нас времето и паметта. Божичко, двадесет години.

Херцогинята затвори за миг очи, галейки китката на Чеси.

— Ама и аз съм се разприказвала. Сигурно ще ме вземете за някоя изкуфяла стара глупачка. Обикновено не се държа така. Морлънд може да го потвърди.

Морлънд бе подпрял широкото си рамо на свежо лъснатата полица на камината, украсена с ваза с нарциси.

— О, тя има право, мис Камърън. Херцогиня Кранфорд е същински дракон. Цялото висше общество живее в ужас от укорите й.

Чеси весело присви очи.

— Така ли? Тогава трябва да внимавам как се държа.

Това момче говори глупости. — Херцогинята измери Морлънд с унищожителен поглед. — Не му обръщайте внимание, скъпа. Не съм толкова ужасна, колкото ме описва.

Чеси се усмихна.

— Така и ще сторя.

Морлънд не успя да отговори, защото в този миг се появи надменният Уитби със сребърен поднос в ръце.

— Благодаря ти, Уитби. Остави го на лакираната масичка.

Морлънд възхитено наблюдаваше Чеси, която седна и започна да налива чая. Всяко нейно движение бе изключително грациозно, помисли си той, гледайки как тя внимателно взима чинийките, поставя чашите в центъра им и ги подава на гостите.

Неизвестно защо гледката го накара да си представя как би извършвала същия ритуал за него.

В дома му.

В неговия салон. Като негова съпруга.

Когато Чеси му подаде изящната чаша със златен кант, някакъв дявол накара Морлънд леко да докосне пръстите й. Усети мигновения й трепет, видя как прекрасните й очи се разширяват.

Сега те са тъмновиолетови, замаяно си каза графът и едва не изпусна чашата от вкочанените си пръсти.

Като пролетни виолетки.

Като наситен аметист.

Като дамаска с цвят на лавандула, в каквато му се искаше да е облечена, когато сервира чай в тънките порцеланови чашки, в слънчевия му салон с изглед към „Хаф Мун Стрийт“.

Като негова съпруга.

Той тръсна глава, за да се отърве от съблазнителното видение.

— Ще медитираш ли над чая, или ще го пиеш, млади човече? — Херцогинята следеше Тони с присвити очи.

Морлънд някак си успя да отпъди тези мечти от съзнанието си. Усмихна се малко накриво на Чеси.

— Видяхте ли, мис Камърън. Тя е същински дракон. — Той седна и отпи от чая си, но през цялото време съзнанието му бе заето от красивото видение пред очите му.

Чеси сдържа усмивката си, развеселена от словесните престрелки, които явно доставяха голямо удоволствие и на двамата.

— Празноглавец — промърмори херцогинята. — Чудесен чай, мис Камърън. Боя се, че не мога да позная аромата. Зелен китайски чай? „Барут“?

— Първокласен „Пурпурна императорска роба“. Не можах да устоя на изкушението да си донеса малко от Макао. Този чай е от плантациите на самия император. Казват, че насажденията са на повече от четири хиляди години. Беше… тоест, е… баща ми винаги… — Тя остави на масата чинийката, която леко изтрака. — Беше любимият му чай.

Чеси прочисти гърлото си.

— Колко съм разсеяна. Аз… забравих да ви предложа от тези прекрасни лимонови сладкиши, които мис Харис пече цяла сутрин.

Тя говореше забързано, с все още бледо лице, и Морлънд я наблюдаваше с растящо безпокойство. Какво ли се опитваше да скрие?

— Аз не искам, благодаря — каза той. — Не бих искал да смесвам вкуса на този превъзходен чай.

Херцогинята погледна към Чеси и опита произведението на главната прислужница.

— Никак не е лошо — отсъди тя, довършвайки ронливия сладкиш. — Не е лесно да се намерят добри готвачи в Лондон, особено когато човек е отскоро тук. Явно сте много находчива, мис Камърън.

Чеси стрелна очи към Морлънд.

— Просто извадих… късмет, Ваша светлост.

В този момент нейният „късмет“ я дари с мрачна усмивка, която Чеси решително пренебрегна.

— Желаете ли още едно парче?

Херцогинята отказа, облегна се назад и започна да изучава домакинята. Челото на възрастната жена се сбърчи, а пръстите й заиграха върху сребърния бастун, облегнат на креслото й.