Кристина Скай - Перлата на любовта

Фигура с широки рамене и разрошени бронзови коси.

О, небеса! Какво прави Морлънд тук? Трябваше да се е прибрал в стаята си преди часове!

Чеси отскочи в сянката. Сърцето й щеше да изхвръкне, докато следеше как гърдите на графа равномерно се повдигат и отпускат. Когато най-сетне се увери, че той спи, тя се измъкна от скривалището си.

Този неразумен мъж даже не е свалил ботушите си. Подуши въздуха. Алкохол, и то в голямо количество, ако не се лъже. Значи, е пил.

Но Чеси някак не можеше да откъсне очи от широкото чело и изсечените черти, тъмнеещи в трепкащата светлина на огъня. Да, все така красив, както преди десет години, призна си неохотно тя. Слава Богу, че вече знаеше номерата му и щеше да съумее да се защити от омагьосващия му чар, с който така умело си служеше!

Както се защити тази сутрин ли? — попита я подигравателен глас. — Когато се разтопи от целувката му и изстена при допира му?

Чеси поруменя и извърна очи към тайното чекмедже в бюрото. Видя фигурката на лъв, точно както съобщаваше бележката. Когато завъртя опашката, скритата пружинка се освободи и чекмеджето изскочи напред.

Чеси извади цял наръч пергаментови свитъци. Обзе я безсилие. Местеше трескав поглед но непознатите знаци. Дявол да го вземе, нищо не разбираше!

Може би бяха някакъв код, спомени от войната.

Канапето отново изскърца. Тя бързо напъха документите обратно в скривалището им и завъртя опашката на лъва, за да го заключи.

Дъхът й секна, когато Морлънд неспокойно се размърда и ръката му увисна.

И тогава тя я видя. Под ръката му, полускрита от широкия бял ръкав, лежеше подвързана в коприна китайска книга.

Чеси затаи дъх. Гледаше ръчно тъкания плат на подвързията. Възможно ли е това да е книгата, която ще откупи свободата на баща й?

Тя безшумно пропълзя към канапето. Подвързията беше същата. Коприната — висококачествена. А заглавието бе…

Тя се съсредоточи и се опита да разчете китайски те йероглифи на светлината на свещите, ала не успя.

Надвеси се още по-ниско с разтуптяно сърце. Само на няколко сантиметра Морлънд се въртеше в съня си. Помръдна устни и се обърна на една страна. Показа се още малко от книгата.

Чеси се опита да я измъкне с треперещи пръсти.

Само няколко сантиметра още…

В този миг графът се обърна и ръката му попадна върху коприната на гърдите й.

Чеси замръзна.

Силните му пръсти се отвориха и напипаха меката гънка, която бяха открили. По челюстта му заигра един мускул.

Чеси се вкочани, дъхът й спря зад стиснатите й зъби, докато опитните пръсти на Морлънд бавно и вещо изучаваха тази девствена територия.

Обля я гореща вълна, но тя не помръдна. Боеше се да се отдръпне, дори да диша, за да не го събуди.

Твърдите му пръсти се плъзнаха напред-назад. Всяко движение възпламеняваше плътта й. Чеси щеше да изстене, когато той намери настръхналото зърно, което бе станало голямо от умелата му ласка.

Морлънд също го усети. Той изохка и затърка стегнатото, настръхнало зърно между пръстите си.

Гореща и безразсъдна страст се разгоря между тях, сладостна и буйна като тропическа нощ.

Морлънд настръхна. Свъси вежди и се обърна на една страна, мърморейки тихо.

— Стига! Махни се, проклятие…

Дори сега Чеси не можеше да помръдне. Краката й бяха омекнали, а странното разтапящо усещане, което тръгна от гърлото й и се спря чак в неназовимото място между бедрата й, не можеше дори да се опише.

Плахо заотстъпва към нишата на прозореца, когато Морлънд лекичко извика. Тя чакаше с разтуптяно сърце.

Морлънд се хвана за крака и започна да се мята. Ноктите му се забиха в кадифените възглавнички.

— Слез долу, Симс! От хълма идват стрелци, човече! Симс? О, Боже… — простена с накъсан глас. — Помогнете, сержант. Бързо, той е ранен! Побързайте или… Господи, те настъпват! Няма време. Стегнете тази редица, сержант. Мърдай, човече! Направи го веднага или ще бъде късно!

Чеси слушаше в смразяващата тишина и гледаше Морлънд, който неспокойно се въртеше. Дългите му пръсти сграбчиха избледнелите възглавници. Странна, изгаряща болка заседна в гърлото й.

Усети неудържим порив да хване ръката му и да го утеши, да го събуди и освободи от мрачния кошмар.

Ала Чеси знаеше, че не може да допусне лорд Морлънд да я види тук. Оставаше й само да гледа, скована от ужас, докато графът се мяташе върху кадифеното канапе, а съзнанието му блуждаеше надалеч, сред пустите скалисти дефилета на Португалия и Испания.