Кристина Скай - Перлата на любовта

Студените, й пръсти опипаха счупения дракон, висящ на гърдите й. Гладко издялан от къс ябълковозелен бирмански нефрит, драконът бе последният подарък от учителя й. Старият игумен задържа втората половинка за себе си.

Чеси напипа начупената линия над опашката. Все още чуваше леко потреперващия глас на стария си учител:

— С това, англичанко, духът ми ще те последва. Помни го, Тъмнокоса. Помни също, че ако някога ти потрябва помощта ми, ще я намериш в моя дракон.

Докато влажният лондонски вятър виеше над покривите, Чеси галеше дракона и си спомняше. Изведнъж се почувства изгубена, като лодка, носена от вълните насред океана.

И тогава тя се приведе напред. Не мръдна ли нещо между комините?

Тя напрегнато се взря в стрелкащите се сенки, хвърляни от пробягващите пред луната облаци.

Нищо.

Тя въздъхна и отново се облегна назад. Разбира се, че няма никой, каза си твърдо. Кой друг глупак би се разхождал край комините в такава нощ?

Ала докато чакаше, безпокойството заседна като трънче в съзнанието й и не я напусна.

Точно след час Чеси се измъкна от скривалището си. Премина на пръсти край някакъв изумително грозен готически водоливник, после се промъкна към главното крило на сградата.

Гледката беше величествена, нищо че прозорците бяха тъмни. От трите страни на високата каменна стена, увенчана с глави на грифони, се издигаха мраморни крила.

Ала Чеси нямаше време да се наслаждава на архитектурата на къщата на лорд Морлънд. Усещаше как въздухът става все по-влажен и студен. След няколко часа щеше да завали. Дори тя, с цялата си ловкост, не би могла да се движи безопасно по мокрите керемиди.

Значи — сега или никога.

Бързо прекоси високия наклонен покрив и се насочи към главното крило. По дължината на цялата фасада минаваше натруфен каменен корниз, а един етаж по-ниско — дълга галерия с изглед към двора. Очите на Чеси се присвиха, изучавайки разстоянието между корниза и галерията. За всеки случай…

Движенията й бяха абсолютно безшумни, когато тя пропълзя до върха на покрива и се прехвърли от другата му страна. Внимателно се спусна към тъмния прозорец в най-далечния край.

Прозорецът не бе залостен, както и обещаваше бележката от тази сутрин.

Чеси бавно повдигна рамката и се ослуша. Не чу нищо и внимателно се вмъкна. Бе запаметила плана на къщата и без усилие намери пътя към величественото стълбище в самия център на сградата.

Отказа се от стълбището за прислугата, където би могла да се натъкне на някой останал до късно камериер или слуга в кухнята. Не, по-добре да се спусне по централното стълбище и да изчезне, преди някой да я е забелязал.

Две самотни свещи хвърляха бледа светлина от двете страни на входната врата. Чеси се стрелна по стълбите и веднага се скри в една ниша зад мраморна гръцка нимфа.

Огледа огромните колони и малките огледала, опасващи входа. Лош фенг-шуи. О да, много лош. Огледалата трябваше да са обърнати така, че да осветяват влизащите и да излъчват благоприятна енергия за цялата къща. А две бе най-злокобното число. Три щеше да е по-удачно. Най-добре — девет.

Тя се навъси. Такова подреждане можеше да причини голямо зло, особено край входната врата, където фенг-шуи, или енергиите на цялата къща, се събираха и уравновесяваха.

Чеси все още се мръщеше, когато чу приближаващи се стъпки по коридора от лявата й страна. Тя се залепи за дъното на нишата, докато облечен в черно слуга прекоси фоайето и изчезна в отсрещния коридор със свещ в ръка.

Чеси изчакваше. Знаеше точно къде да търси. Тазсутрешната бележка от похитителите на баща й бе напълно подробна.

След няколко минути слугата се върна по същия път с мрачно лице. Чеси се промъкна по коридора към кабинета на Морлънд.

Стаята бе прекрасна. Едната й стена бе окичена с чудесни произведения на изкуството и два изящни свитъка с йероглифи. Върху странична масичка от палисандрово дърво голям сребърен свещник излъчваше мека светлина.

Тя заобиколи лакирания параван пред камината и се насочи към целта си — махагоновото бюро, почти затрупано с вестници, списания и книги.

Това бе стая за работа и отмора, стая, която говореше за енергията и еклектичната философия на собственика й. Висококачествена беше и резбата върху нефрит, поръбваща бюрото.

Но къде е проклетата книга?

Изведнъж Чеси се смрази. От края на паравана, където имаше две канапета, обърнати към огъня, се чу тихо изскърцване. Очите й се разшириха, когато съзря неподвижната фигура, просната на по-близкото канапе.