Кристина Скай - Перлата на любовта

Морлънд приседна до нея.

— Права си. Наистина е прекрасно. — Но той наблюдаваше бузите на Чеси, леко зачервени от катеренето. И косата й — бухнала като абаносов облак около раменете. — Изумително красиво е.

Тогава забеляза кутията в ъгъла.

— Още ли подаръци?

— Вероятно херцогинята е наредила да ги донесат тук. Александра изобщо бе изключително мила. Каза, че можем да ги посещаваме в Хоксуърт, когато пожелаем. О, да, и ми обеща новородена мангуста! Е, разбира се, първо ще трябва да спечеля доверието на Раджа. Той е доста своеволен домашен любимец.

Морлънд съвсем не изглеждаше очарован от подобна перспектива.

— А това е нейният подарък. — Чеси показа една книга.

— Наръчник за жени? Звучи прекрасно. — Той суховато се изсмя.

Чеси сбръчка нос, докато прелистваше дебелата книга.

— Май хич не е интересна. — Тя отвори на случайна страница и зачете. — „Общото въздействие на студената баня се състои в свойството й да свива разширените пори. Всяка част от тялото, изложена на внезапен контакт със студена вода изпитва известно напрежение…“ — тя изсумтя. — На кого ли ще е интересно това?

Морлънд, който бе започнал да мисли, че самият той се нуждае от студена баня в момента, стисна зъби и се съсредоточи върху отварянето на бутилката шампанско. В същото време обаче единственото, за което можеше да мисли, бяха дантелените долни гащи и обшитите с перли жартиери.

И за копринените бедра под тях.

Челото му се покри с капчици пот, докато най-накрая освободи тапата и тя излетя с гръм през прозорчето на скритата в клоните къщичка. Някъде отдолу долетя ругатнята на изненадан мъж.

Чеси се разсмя.

Очите на Морлънд блестяха.

— Коравосърдечна жена. Почети ми още малко. — Може би това ще ми помогне да овладея мислите си.

— Чакай да видим. „Възбудени нерви могат да бъдат облекчени със студена баня. Тя спомага да се преодолее напрежението.“ — Чеси повдигна глава, мръщейки се. — Чудя се за какво напрежение става дума?

Морлънд напълни чашата и й я подаде.

— Започвам да се досещам — промърмори той.

Чеси изглеждаше объркана.

— Има и други глави. За готвене например. Ето рецепта за задушени бузи от вол. Друга за мариновани езици. И една за баница с раци.

Морлънд сграбчи книгата и я метна в ъгъла.

— Уверявам те, че не искам баница с раци, скъпа — декларира той сериозно. — Не искам всъщност нищо. Нищо освен теб.

— Но… — Чеси се освободи от прегръдката му. — О, виж. Херцогът на Хоксуърт ни е дал втора книга. — Тя присви очи, за да прочете написаната на ръка бележка. Озаглавена е Парфюмираните Градини. — Внимателно произнесе сричките. — Никога не е била превеждана, но… Каза ми да не я отварям, докато ние… Докато ти не…

Лицето й пламна.

Тони започна да се усмихва.

— Така ли? Тогава, хайде, отвори я. Защото само след минута аз със сигурност ще…

Чеси погледна надолу, за да прикрие смущението си и бързо отвори книгата.

— Чудесни цветове. И толкова хубава златна корица. — След това гласът й затрепери. Очите й се разшириха. — Но това е… Искам да кажа те…

Прелисти страницата. Тони се усмихна похотливо.

— Искаш да кажеш, че много прилича на нашата книга на насладите? Която в момента е на път за Китай. И добре че се отървахме от нея, ако ме питаш. Надявам се само нашият пратеник да може да я опази от Триадата. Но стига с държавните проблеми!

— Какво? — Чеси сякаш не го бе чула. Намръщена, тя изучаваше двойката на страницата пред нея.

Обърна книгата настрани. Обърна я наопаки.

Накрая главата й се килна на една страна.

— Но, Тони, как го правят това?

— Много внимателно, любов моя. — Съпругът й с нежно движение измъкна от ръцете й обкованата със скъпоценни камъни книга и я метна настрана, а след това придърпа Чеси върху себе си. — И подозирам — с много практика.

Сините очи на Чеси заблестяха.

— Бихте ли искали да… започнем с практиката, милорд? С мен?

Морлънд простена. Първо това скандално бельо, след това — съблазнителен парфюм, а сега и този еротичен наръчник. Той поклати глава.

— Нещо ми подсказва, че животът с теб може да бъде всякакъв, само не и скучен, Щурче. А сега — стига приказки.

Чеси отпусна глава назад.

— Защо?

— За да мога да те целуна, разбира се. И за да започнем най-сетне с практиката.

Чеси го дари с най-съблазнителната си усмивка. Роклята се смъкна от раменете й.

— Скъпи мой, мой завинаги — пророни тя дрезгаво — мислех си вече, че никога няма да започнем.