Кристина Скай - Перлата на любовта

Погледна въпросително към съпругата си.

— Освен ако не искаш да приемеш още от безкрайните поздравления. — Той опипа дългия сатенен ръкав на сватбената й рокля, погалвайки дребните перли, струпани на китката. — Въпреки че заслужаваш всяка една от тези похвали, любов моя. Наистина си изключителна в тази рокля.

Съпругата му от час насам отвърна с дълбок реверанс. Когато се изправи, по лицето й бе изписано неудържимо желание да направи някаква пакост.

— Сигурна съм, че гостите ти са решили, че е много ексцентрично от моя страна. — Тя погали с ръка талията си и широките атлазени поли. — Но си помислих, че просто съм длъжна да облека сватбената рокля на майка си. Разбираш ли какво искам да кажа? А още повече, че я открих отново след толкова много години.

— Напълно те разбирам.

Тони я целуна по бузата, а слънцето се отрази в изкусно изработените филигранни обици на Чеси, направени от злато и скъпоценни камъни. Подобна гривна блестеше върху китката на ръката й — подарък от херцогинята на Кранфорд, същата, която бе откупила от бижутера на „Кързън Стрийт“. Той хвърли бърз поглед през рамо.

Две матрони в тъмносиво се устремиха към малкия павилион на хълма, където изчезнаха от погледа му.

— Боже мили! Ако не побързаме, ще трябва да стоим тук целия следобед.

Чеси каза нещо под носа си. Повдигайки полите си, тя се шмугна покрай него в лабиринта от храсти. Тони я настигна след няколко мига.

— Лудетино. Скоро репутацията ми съвсем ще е провалена.

— Така ще си отмъстя, че ме метна през рамо и ме внесе в странноприемницата като проста… Като… Е, знаеш какво.

Морлънд хвана блестящ кичур от гарвановочерната й коса и го поднесе към устните си.

— Хайде, хайде, скъпа! Може всичко да съм ти казвал, но никога не съм те наричал проста.

Чеси го погледна подозрително. В следващия миг те дочуха тих смях наблизо. Чеси извърна глава.

— Но това беше…

Секунда след това пред тях застанаха Джеймс Камърън и съпругата му.

Косата на Лизи бе разпиляна по раменете, а бузите й бяха зачервени. И това доста й отиваше.

— Чеси! — възкликна тя.

— Майко!

— Ние точно… Джеймс си мислеше, че…

Бащата на Чеси се засмя.

— Чеси знае точно какво съм мислил и има доста вярна представа за това какво сме правили, скъпа. Няма нужда да й се обяснява.

Руменината по бузите на жена му се сгъсти.

— Но…

— Най-вероятно е двамата с Тони да са дошли тук със същото намерение.

Графът на Морлънд се усмихна закачливо на стария си приятел.

— Надявахме се да бъдем сами. Но трябваше да се досетя, че предварително си се ориентирал за всички спокойни местенца наоколо.

— Предварителната подготовка винаги е много полезна, момчето ми. Предлагам ти да запомниш този съвет. — Джеймс погледна към съпругата си. — Е, скъпа, да се поразходим ли? И да ги оставим на спокойствие да бъдат неразумни?

Лизи бе възхитена от вида на Чеси, облечена в бухналата бяла рокля. Изведнъж сведе поглед. Джеймс забеляза как незабелязано избърсва една сълза.

Внимателно хвана брадичката й и вдигна лицето й.

— Никакви сълзи, скъпа. Не днес.

— Просто… съм толкова щастлива. — Тя взе кърпичката, която той й подаде, а след това се обърна към дъщеря си. — Знам… знам, че все още не можеш напълно да ми простиш и може би още ме мразиш… Не мога да ти се сърдя за това. Толкова пропилени години.

— Да те мразя? Напротив! Очарована съм от откритието, че имам майка след толкова много години. — Чеси сърдечно прегърна Лизи. — Освен това изглеждаш толкова млада, за да ми бъдеш майка. Не си ли съгласен, татко?

Джеймс Камърън прочисти гърлото си, предпочитайки да не споделя своето мнение по въпроса, преди той и съпругата му да се озоват на по-закътано място.

— Хайде, Лизи — нареди той троснато. — Да оставим тези деца на мира. И колкото по-рано приключим с нашите задължения към гостите, толкова по-бързо ще успеем да се измъкнем и да се усамотим.

— Джеймс… Какво ще си помислят Чеси и Тони?

— Какво ще си помислят ли? — Камърън се усмихна накриво. — Ами същото, което и ние, скъпа.

— Но те не могат!

— Нима? А според мен е по-добре да направят точно това. Иначе как ще се сдобия с внука, който копнея да друсам на коленете си? И да го науча на всичките си нови техники при разкопките?

Лизи вдигна брадичка възмутено.

— Джеймс Камърън, ти си без съмнение най-влудяващият, най-невъзпитаният мъж, когото някога съм имала нещастието да срещна. Ела с мен сега. Имам да ти казвам няколко думи и не желая Чеси да ме чуе.