Мики Спилейн: Търговци на смърт

След това извадих патлака си и останах на място, като я наблюдавах, готов за всякакви неочаквани номера. Бях виждал капани за мъже и преди.

Много внимателно, с връхчетата на пръстите си, тя отвори чантичката си, извади едно портмоне и го отвори в дланите си.

— Хвърли ми го — казах аз.

Тя ми го даде, след това седна с ръце в скута си. Отворих го по-широко и видях двете карти за самоличност в найлонови обвивки. Едната бе издадена от държавния департамент. Другата беше на Интерпол. Имената и описанията съвпадаха.

— Можеш да провериш почерка или отпечатъците от пръстите ми, ако искаш — предложи ми тя.

Хвърлих портмонето й на леглото зад нея.

— Тези неща могат да бъдат подправени.

— Радвам се, че си толкова предпазлив.

— Именно затова съм жив досега.

Лили Торней погледна многозначително към телефона на нощното шкафче.

— Знаеш къде можеш да позвъниш. След десет минути могат да пратят някой агент да ме идентифицира.

— Нямам нужда от помощ, сладур. Къде се лепна за мен?

— Пред хотела ти.

— Защо не се опита да се свържеш с мен там?

— Исках да съм сигурна, че никой няма да ни види. Последвах те. Смятах да осъществя контакта по друг начин. — Тя спря за миг, гледайки ме внимателно. — Как разбра, че те преследвам?

— Усетих. Тя кимна.

— Да. Знам какво имаш предвид.

— О’кей, Лили. Сега вече осъществи контакта. Какво търсеше.

— Теб. Казаха ми да те намеря.

— Кой?

— Теди Тедеско.

Вдигнах пистолета си и го насочих към главата й.

— Лъжеш, рожбо. Теди е мъртъв. Загина преди повече от месец.

— Именно това искахме да накараме всички да мислят. Мъртвецът имаше документи за самоличност със себе си, но тялото беше толкова обезобразено, че идентифицирането му бе невъзможна. Приеха, че документите съответстват на личността на убития, така че Теди можеше да продължи работата си.

Попитах много бавно:

— Каква работа?

Лили поклати глава и смръщи вежди.

— Не спомена. Каза само, че ти си щял да знаеш какво да правиш.

— Я си кажи всичко, рожбо.

— Тайгър… — Тя се изправи предизвикателно и ме закова с поглед. — Аз съм пълномощен агент на Интерпол, проверен от собствения ви държавен департамент. Знаем за теб и за връзката ти с Мартин Грейди и неговите… бизнес партньори. Тези хора може да са достатъчно големи и богати, за да създадат и поддържат една ефективна мрежа от цивилни агенти, която е в състояние да подготвя политически преврати, да разполага с живота и смъртта на хората и още много други неща, представени под маската на патриотизма, но твърде често те се замесват в механизмите на истинските правителства. В този свят се случват неща, които са по-могъщи и от най-могъщите идеалисти или каквито и да са там, и крайният резултат често се различава от желанията им. Те обичат хора като теб да работят за тях — необуздани, интелигентни, безпощадни мъже, които изпълняват техните нареждания, но понякога способни да унищожат цялата система с едно безразсъдно действие.

— Може би тя трябва да бъде разрушена.

— Не и от вас.

— Лили… отклоняваш се от въпроса — казах аз. — Теди Тедеско!

Хванах я натясно. Тя започна нетърпеливо да си поема дъх, присви устни и очите й зашариха по мен, преди да каже:

— Той може да стане причина за инцидент, който да предизвика ядрена война.

— И какво от това? — попитах аз. Устата й се отвори от изненада.

— Теб… въобще ли не те е грижа?

— Рожбо, не давам и пукната пара за този скапан свят. Къде е Теди?

— В Селачин. Това е малко кралство в района на Саудитска Арабия.

— Кой те изпрати тук?

— Интерпол.

— Това не е политическа организация.

— Техният бизнес е смъртта. Твоят приятел е отговорен за няколко смъртни случая.

— Тогава го пречукайте.

— Не можем. Той просто изчезна.

— Жестоко! — казах аз.

Не можеше да бъде излъгана от тона ми. На лицето й се изписа твърдо, фанатично изражение, когато се опита да се овладее.

— За нещастие трябва да се възползваме от ситуацията. Тедеско е получил задача, която може да доведе до избухването на война.

— Това си е негова работа, не моя.

— Но сега е и твоя работа, Тайгър Мен. Именно твоят приятел Тедеско докара нещата дотам, че нямаме никакъв избор повече. Хвана ме на мушката и ми каза да те намеря и да ти предам само една дума. Знаехме достатъчно за намеренията му, така че когато той започна да ги осъществява, ние вече бяхме отвъд точката, от която можехме да се върнем обратно, и трябваше да действаме по принуда. Така че те намерих.