Мики Спилейн: Търговци на смърт

— По дяволите, нали застрелях това копеле?

— Точно в шията. Унищожи оперния му баритон.

— За съжаление.

— Той обичаше да пее с една от съветските оперни трупи.

— Сега може да издава птичи звуци — казах аз. — Мислех, че съм го убил.

Лени ми се ухили.

— Той те търси, приятел. Носи се слух, че приел тази задача само за да се появи тук. Знае за Скайлайн и предполага, че и ти ще се появиш на сцената.

— Това започва да ми харесва. Този път ще остане завинаги тук.

— Мартин Грейди те съветва да го държиш изкъсо. Имаш работа с един от най-добрите. Отвсякъде ни натискат и не можем да си позволим грешки. Един ход в грешна посока и Вашингтон ще има оправдание за една масирана атака срещу нас. Някои от компрометиращите материали, които имаме за политическите фигури, вече са безполезни поради отстраняването на важни свидетели. Дори групите ни за оказване на политически натиск вече среща доста сериозна съпротива. Яйцеглавите не харесват намесата ни в политическата сфера и смятат да постъпят както те си знаят независимо от това, дали ще загубим студената война.

— Картината ми е ясна.

— Тогава всичко зависи от теб. Ще ти помагам с инструкции, обичайните канали са обезпечени и винаги мога да ти осигуря пари за каквото пожелаеш. В деня на пристигането на Тейш Ел Абин в Стейси Болруум се организира прием в негова чест, след това ще има парад, предназначен повече за тълпите зяпльовци в града. На следващия ден се предвижда пътуване до Вашингтон. Можеш да установяваш контактите си както сметнеш за удобно, разбира се, при спазване на пълна дискретност.

Кимнах, измъкнах се от креслото и се изправих.

— О’кей, Лени. Ще предавам отчетите си чрез теб. Ако получиш някаква нова информация от Централата, можеш да ме намериш в Барнес Хаус. Ще обикалям наоколо, но в Нюарк ще знаят винаги къде съм.

— Добре. — В очите му отново се появи възторженото огънче и той добави: — Ако има някаква акция…

— Знам — казах аз. — Ще ти се обадя.

— Благодаря, Тайгър. — За момент той престана да ми се хили и ме изгледа сериозно. — Кажи ми нещо, откъде взе това име?

— Моят старият ми го даде. Смяташе, че е голям майтап. Трябваше да се доказвам още от тригодишна възраст.

— Губил ли си някога?

— Веднъж. Едно четиригодишно момиченце ме изрита по ташаците.

— О!

— Когато станах на двайсет и пет, я срещнах отново — ухилих му се аз. — Изравних резултата.

Излязох навън, затворих вратата и се спрях в коридора за момент. В цялата история нямаше нищо смешно. На пет хиляди мили един от моите най-добри приятели може би умираше бавно и мъчително. Или вече беше мъртъв. А аз трябваше да си играя на дипломат.

Вранните сутрешни издания на вестниците имаше няколко пасквила за пристигането на чуждестранните светила. Нито едно от информационните агентства нямаше достатъчно информация за Тейш Ел Абин, затова даваха само едно кратко описание на колоритния ландшафт на страната, за ролята на Тейш в делата на кралството и близостта му до главните арабски правителства. Навсякъде се споменаваше за сгодяването му за младата Вей Лока, както и за неговата привързаност към главния му съветник, Сарим Шей. Само един от вашингтонските вестници намекваше за истинската причина на неговата визита, но дори и този намек страдаше от двусмисленост.

Хвърлих вестника на масата, взех един душ и се облякох. Долу пред хотела градската симфония бе започнала от зори, боклукчийските кофи и сирените възвестяваха новия ден. Когато излязох на улицата, няколко пияници спореха на ъгъла, но патрулното ченге се насочи към тях и те си вдигнаха парцалите, като мърмореха нещо под носа си. Такситата от ранната смяна забавяха ход на всеки ъгъл с надеждата да закачат някой клиент. Само след два часа нямаше да има свободно такси, но сега те се държаха безумно благоприлично. Тръгнах надолу към Карнеги Дели, взех си датски сладкиши и най-доброто кафе в Ню Йорк, след това потърсих монета за телефона и се насочих към най-близката кабина.

Джак Брант беше един от малкото останали заклети индивидуалисти. След войната той се задържа за известно време в Израел, след това обиколи почти всички развиващи се страни, бореше се с мухите, горещината, мръсотията и аборигените със своя отряд булдозери, като помогна за иригацията на половината пустини в света и се окопа за по-дълго в Саудитска Арабия заедно с една нефтена компания, докато не се отврати от политическата система — имаше неприятна среща с двама нехранимайковци, които се опитаха да го убият, и пречука единия от тях, преди да бяха успели да му натикат главата в локвата по средата на улицата.