Мики Спилейн - Търговци на смърт

В осем часа изпратих Джак до ъгъла, след това тръгнах нагоре към Тафт. В цялата тази работа имаше и един забавен аспект, Лили Торней, който трябваше да проверя. Във фоайето написах бележка, връчих я на момчето на рецепцията и отбелязах в коя преграда я слага. Изчаках пет минути, взех асансьора, качих се до нейния етаж и почуках на вратата.

Тогава разбрах защо предишната нощ имах чувството, че ме преследва професионалист. Лили беше станала и, вече облечена, отвори вратата, но знаех, че под кърпата, преметната на ръката й, държи заредената и готова за стрелба берета, макар да мислеше, че на вратата чука камериерката, и се усмихваше, готова за всичко. За да й покажа, че аз все пак бях по-голям професионалист от нея, измъкнах светкавично беретата от ръката й, разредих я и захлопнах вратата след себе си.

— Имаш нужда от уроци, момиче — казах аз. Тя не преставаше да се усмихва.

— До днес не смятах така. — Отдръпна се назад в няма покана да вляза. — Какво щеше да направиш?

— Щях да натисна спусъка — отговорих аз.

— А ако пред теб се намираше приятел?

— Не е трябвало да стои на пътя ми.

— Мога ли да си получа пистолета?

Хвърлих й го и куршумите се разпиляха по пода.

— Разбира се.

Тя ги събра много внимателно, зареди отново пистолета и го скри в колана си.

— Всичко, което съм чувала за теб, е вярно, така ли е?

— Едва ли си чула всичко, сладур.

— И какво е това, което не съм чула?

— По-добрата част. — Разходих се до прозореца, вдигнах щорите и се загледах към улицата. По навик започнах да проверявам стаята и тя ме наблюдаваше с насмешка, докато не се доближих до гардероба и разбрах, че съм открил нещо. Магнитофонът беше в долното чекмедже в една проста картонена кутия, кабелът за микрофона минаваше през задната стена на гардероба, а самият микрофон бе скрит в един от предните крака.

— Много невнимателно от твоя страна — казах аз.

— Интерпол очаква от нас да записваме, ако е възможно, всички разговори, когато работим по някой случай.

— Дрън-дрън. Тренирай ума си. Някой ден ще те убият само защото си показала пръста си. — Откъснах кабела от микрофона и го сложих в ръката й. — Напоследък Интерпол май има нужда от помощ.

Престана да се усмихва. Стана по-лесно, защото пред себе си имах същата Лили, която се намираше в телефонната кабина преди няколко часа: твърда, мръсна, горда от това, което вършеше, и смятаща, че го върши добре.

— Какво се опитваш да докажеш?

— Нищо, което те засяга лично, момиче. Просто трябва да се погрижа за себе си, когато имам работа с прекалено предани служители. Сядай.

— Защо?

— Да не искаш аз да те сваля? Всъщност тогава може би щяхме да си поговорим по-добре.

Тя седна бързо на края на леглото, устните й се свиха в тънка, права линия, очите й ме наблюдаваха внимателно.

— Иска ти се, така ли?

— Точно така, сладур. Научих се как да се оправям с майките преди много време. Те или трябва да защитават нещо, или трябва да дадат нещо, за да постигнат своето. Няма средно положение. Мога да играя и по двата начина без особени затруднения. — Седнах в креслото и я погледнах. — Кажи ми нещо повече за връзката на Интерпол с Тедеско.

Защо?

— Търсиш си го, момиче.

— Вече ми казаха, че не си поплюваш.

— И са били прави. Хайде да се придържаме към бизнеса. Засега сме в един отбор и работим по един и същ проект. Задават се неприятности и те трябва да бъдат предотвратени. Може би не ти харесва организацията на Мартин Грейди, както и методите, които тя използва, но имаш заповед да ни сътрудничиш и да се върнеш с положителен резултат. Добре, ще ти го осигуря. Аз съм неговият главен оперативен работник и първостепенна мишена за Съветите. Това, което поразява нас, ще порази и вас, и някъде някой ще умре, може би това ще бъде един човек, но могат да бъдат и повече. Ако това стане, да се надяваме, че ще се случи само с един човек. Има много хора, които са заинтересувани от това да ни причинят неприятности. Ти си избрала професията си по същия начин, по който и аз моята. Не харесваме войнолюбците и мразим амбициозните отрепки, които нямат нищо против да се разхождат по трупове само и само да бъдат последните хора, останали на земята. Няма начин да не бъдеш диктатор… Така че прецени възможностите, сладур, и избери тази, която смяташ за най-правилна. В противен случай ние няма да губим сътрудниците си един по един, а ще загубим повече хора наведнъж. Наистина това е по-добре, отколкото да загубим всичко, но едва ли е по-добре от това да не загубим нищо или само един човек. Схващаш ли?