Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Тези времена минаха.

— Как се добра до тази снимка?

— Фирмена тайна, полковник. Нека засега остане така…

— Какво стана, след като спря таксито?

— И двамата се измъкнаха. Не беше трудно. Има вход на метрото на ъгъла и те се шмугнаха там. При това натоварено движение на влаковете не можах да ги открия в тълпата. Обаче и едно ченге се заяде, че съм избягал от мястото на катастрофата. Трябваше да действам пъргаво, за да го укротя.

— В такъв случай бързо разпространи снимката на Спаад Хело. Той е тук, в града. Застрелял е онзи от митническия отдел в Кънектикът, а там навсякъде съм се подписал…

Чарли вдигна очи и поклати глава.

— Не е бил от митниците, Тайгър.

— Какво?!

— Видях доклада. Взели са отпечатъци — твоите и на Соня Девъл. Направената справка пристигна направо в офиса. Тялото все още не е идентифицирано.

Намръщих се. Както си бях с чаша в ръка, ми се мярна интересна идея.

— Можеш ли да ми намериш снимка на тялото на убития? Едър план, само главата.

— Разбира се. Къде да ти я изпратя?

— В бар Стентън на Броудуей, дай я на Рон.

— Мислиш, че ще го разпознаят?

— Може би. Искам да я покажа тук-там. Ако излезе нещо, веднага ще научиш. Направи ми тази услуга и се навъртай около мен. Трябва ми бърза и сигурна ръка и ако не мога да открия един от нашите хора, ще ти се обадя.

Слушаше ме с полузатворени очи и аз знаех, че вижда в мен себе си като млад и за миг се е пренесъл назад във времето, към отминалите години. Накрая кимна, пресегна се и ме потупа по ръката.

— Смяташ ли, че си достатъчно голям, за да приемеш един съвет?

— Когато поискам, го приемам.

— Няма да поискаш този, но все пак ще го получиш.

— Слушам те.

— Остави Мартин Грейди. Зарежи този случай. Беше страхотно, когато трябваше да се действа така, но усилията бяха напразни. Чудесно бе времето, когато ти сам направо вилнееше, изпълнен с дива ярост до степен всичко да е без значение за теб. Но ти си се променил, Тайгър, а и времената са други. Една жена те чака и вече не си сам.

— Тази работа все пак трябва да се върши.

— Остави я на някой друг! Има и други, които са млади и бързи, способни не по-малко от теб и мен. Добре обучени, с опит и шанс. Могат спокойно да ни заместят.

— Не нарушаваш старите си навици, полковник.

— А ако ти не промениш своя нрав, той ще те унищожи. Рано или късно ще се случи Рондин да ти е в главата, когато трябва да мислиш за нещо друго, и ще умреш, или ще мислиш първо за нея, преди да рискуваш, както правеше по-рано, и някой друг ще умре заради теб. Това се случва и ти го знаеш. Оттегли се, преди да стане твърде късно. Винаги има място за човек като теб в цивилния живот.

— Не, полковник, не и за тип като мен. Никога няма да има място. Тигърът не може да пази къща вързан за каишка като кученце. Ако е решил да служи, той го прави, като е свободен в действията си, волен и див. Винаги ще бъда в списък „А“ на противника и винаги някой ще ме търси, независимо дали ми харесва, или не. Аз все още съм въвлечен. Не мога да дойда във висшите служби заради хора като Рандолф. Те винаги ще помнят миналото ми и ще ме отрежат. Независимо къде ще се озова оттук нататък, ще трябва да си пазя гърба и ако искам да остана жив, трябва да съм във форма. Точно като теб, приятелю, това е нещо вътре в мен и не мога да се преборя с него. В главата ми има планина от имена, места и лица. Много хора ще срещна отново един ден като врагове. А те трябва да се унищожават.

Очите му нито за миг не се отклониха от моите и осезателно чувствах съжалението в тях.

— Щеше да се оттеглиш, преди това да започне…

— Това е, което казах.

— Но никога не си го мислил сериозно.

— Добре. Няма да заблуждавам нито теб, нито себе си. Щях да изпратя с писмо оставката ми и да замина c Рондин. За известно време щяхме да сме щастливи, но после нещо щеше да ме човърка отвътре или някой щете да ми се обади, или щях да попадна на нещо — няма значение, к това щеше да разбие всичко.

— Тя няма да приеме това, знаеш го.

— В такъв случай всичко свършва. Ще ме приеме такъв, какъвто съм, или скъсвам. Старият боец твърде дълго е бил вътре нещата. И този калъп му приляга най-добре.

— Съжалявам за теб, Тайгър.

Несъзнателно се усмихнах.

— По-рано и аз се съжалявах, сега така ми харесва повече. Просто всичко е ясно. — Посочих го с пръст. — А и точно ти не си съвсем подходящ да даваш този съвет…

— Аз поне съм сам. Нямам никого, на чиито въпроси да отговарям или да съм отговорен за него. Работя за законна агенция, това ми е приятно и те могат да използват знанията и опита ми.