Мина Спиридонова - Зимни хали

Желива смаяно огледа лицата им. Те бяха изпълнени със смразяваща решителност. Това я изненада. Не след дълго тя се усмихна.

— Разбирам. Това е много неочаквано все пак. Единадесет. Едва ли е случайно. Нещо променило ли се е? Могат ли да боравят единадесет със способности като тези в синхрон?

— Могат. — Беше Вилдел. — Справят се отлично. — Твърде незадоволителен отговор. — Много са добри. Всичките, особено единия. Той е нещо като Особена връзка за силата им. Център. Нови пет Хора е рядкост от първа величина. Другите ги знаеш…

Везаното платнище се надигна и ярката светлина измести омекотеното сияние на жаркото слънце. Нечие високо тяло се приведе и се промуши под процепа. Платнището се спусна и сред тях се изправи в цял ръст непознат мъж. Меките му кожени панталони от тънки оплетени каишки бяха прилепнали по слабите му, силни крака. Беше препасан с масивен меч — Дулеверб, а ремъкът на ножницата се впиваше в разголените му гърди. Влажната риза беше разсеяно пъхната в панталона. Беше оцапан с кръв.

Той направи поздравителен знак с две ръце пред гърди и кимна на мъжете. Не забеляза Желива.

— Веней саб.

— Йенев сабила — отвърнаха всички. Тя не продума. Това беше мъжки обичай.

Младият мъж не проговори веднага. Другите се намръщиха.

— Загубихме Челк. Току-що издъхна в ръцете ми.

Никой нищо не каза. Гледаха го. Сетне Вилдел кимна. Мъжът се извърна и излезе. Косата му, дълга до кръста, се разпиля след него.

— Желива, — обърна се към нея Мочеб, — мисля, че отново е твой ред. Отново да бъдеш това, което си — Риагард на рицаря Рипел. Той току-що загуби пазителя си.

— Не разбирам.

— Вчера имаше сблъсък в стана. Разкриха проникване на Тайнственици. Целта им бе да съберат информация за противниковите части, най-вече за разположението на най-ценните воини на войската ни — Рицарите Хора. В момента сме доста могъщ противник, защото имаме единадесет Стрелци. Опасността е голяма.

— Има доста рискови елементи напоследък, като поставим на първо място самия повод за подновяване на военните действия след толкова време. А той е най-значителният по мащаб опит за преврат в Ескода Рила. Не може да не си чула за това.

Желива кимна неопределено.

— Нищо конкретно.

— Представи си — опит за сваляне на Вездал от престола. Преврат не в действителния смисъл на думата обаче — по-точно пространствени процепи и спадове от девета степен — каза Хефроя. Той познаваше и други страни на магическите действия. — Не е извършено по познатите начини. Става нещо непонятно за Приемниците на магията от Ескода, трудно е да разгадаят източниците. Всъщност може да се каже, че…

Той замълча и погледна другите. Те бяха вперили погледи в него, но изглежда знаеха за какво става въпрос. Мочеб кимна на Желива.

— Работата е там, че така дълго очакваната битка наближава. Тази, която ще последва, когато от Арката се спуснат армиите на Черноглавия. Има някои ъъъ… предсказания, които вече са се сбъднали. Има и други неща, които също са показателни. — Тя го слушаше внимателно. — Странни създания са започнали да бродят из Лирика. Има и следи от Невидима дименация. Огнени жици ограждат пространства във формата на непознати символи.

— Добре, че няма и въоръжени орди, които да нападат. С всички тия наши малки отрядчета, пръснати по целия материк, че и отвъд, не бихме могли да се защитим. Такъв конфликт плъзва по целия свят. Обаче липсва обединението. Тотален крах от раз. Страхотия — прошепна Мочеб колкото се може по-поверително. — Има неща, които не бива да се изричат, но има и такива, които трябва да бъдат казани на глас. Не много висок. — Всички се засмяха, защото никой в целия лагер не бе по-гръмогласен и обстоятелствено информиран от Мочеб. — Затова аз ще ви обясня нещата подробно.

— По-добре се ограничи да разсъждаваш по сложни въпроси от такова деликатно естество. — Едрият Риагард скочи и се хвърли върху обадилия се Виксер. Двамата се сборичкаха. — Я ми ела, че да ти кажа две неща…

Желива слушаше Хефроя, който се опитваше да надвика шума.

— Не са само тия следи от огън и лед, които създанията оставят след себе си. Боя се, че има съгледвачи, приели човешки образи. Това е неминуемо, но нещата вече загрубяват.

— Тоест?

— Оттатък има такива. — Той кимна в посока на противниковия лагер. — Никой така и не разбра какво му стана на Челк. Вътрешни пламъци, това говори ли ти нещо? — Тя поклати глава в отрицание. — Нито пък на мен. Обаче той изгоря. Тъкмо се беше върнал от оглед на околността. А освен това на всички ни тук е пределно ясно това, което виждаме нощем. Тия имат само един огън в средата на стана. Всичко е тъмно. Спускат се парливи мъгли и над защитните стени падат мъртви птици и непознати същества. А на сутринта няма никакви следи от подобни явления. — Хефроя сви рамене в невидение. — Не питай другите. Опитват се да отричат.