Мина Спиридонова - Зимни хали

…Появи се царкиня Кореллада, впрегнала в колесницата си духовете на въздуха, придружена от дъщерите си и… о, моя бедна Лед!… чиито призрак, окован в леден къс, бе задържан от владетелката преди хиляди векове. Дъщерите на Зимата бяха неми свидетели на приближаващата смърт, а Аднроним и ти бяхте моята силна и непобедима надежда…

…Тя извади кристаличния си меч, а смехът й ме прониза, защото стискаше и отрязаната ми отдавна коса. Сега тя беше отново дълга и виолетова, и вече нищо не можеше да спре двубоя ни…

…Бихме се дълго, цели две зими. Аз разбрах, че тя няма да ме остави жив, а и имаше цялото време, което съществуваше, за да ме унищожи…

…Тогава аз насочих острието към себе си и видях ликуване в очите й. Тя беше победила, но аз забих острието в ръката си…

…Кръвта ми бликна и опръска бялата й премяна, мечът й изсъска и се превърна в мъничка капка вода. Тя изпищя и настана хаотично действие, когато тя започна да се топи, а освободените дъщери и деца на въздуха се залутаха и заскитаха в небесата, обикаляйки Лирика с бързината на Пегас…

…Аз останах на снега кървящ и гледах как Кореллада изчезва, а луните необезпокоявани изгряха и осветиха парчето кристал, останало от короната и пръстенът, паднал от ръката й…

…Тогава ти се спусна към мен и падна в обятията ми, а Андроним заби меча си в краката ми и сведе глава в почит…

4.01.2000 год.

© 2000 Мина Спиридонова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/619]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:10