Мина Спиридонова - Свят за Лирика

Когато времето извира под краката ти, то е в изобилие и никога не липсва. Когато живееш в центъра на всичко, мощта на времето е тъй голяма, че то практически не съществува. Когато си бог, тази основна мерна единица на Вселената няма същото пагубно влияние за видимия образ както за тези, чиито домове се намират далеч от извора.

Затова и боговете живеят в самия Център.

Матра Моргана, или по-точно Домидени Морсана (така бе спомената в легендите), бе родена в покрайнините на Крепостта на великите. Както повечето богове, тя също бе призована да твори, и макар всички те да създаваха светове, дори и привържениците на Злия род на Божествата, в нейните безбройни реалности имаше нещо неповторимо. Според основното летоброене на света, което датираше от отварянето на извора на времето, тя бе по-стара от неговото създаване. Това бе естествено, тъй като действителната възраст на себеподобните й надхвърляше времето изобщо поради необходимостта от предначертаване на Вселената.

Крепостта на великите бе толкова мащабно архитектурно здание, че дори самите му обитатели не го познаваха изцяло, особено когато всеки от тях добавеше нещо от собствения си стил към огромното владение. Въпреки това първичният замисъл не беше изгубил присъствието си. От абсолютната геометрична среда на замъка водеше началото си времето, а самият замък бе центърът на Вселената, който поставяше начало на всички светове. Само тези богове, които бяха създали най-много копия на своето въображение, можеха да боравят с темпоралния поток във всичките му измерения, но дори и те рядко се осмеляваха да творят по-близо от седемдесет милиона светлинни вселени. Това разстояние можеше да побере милиарди образи, живот и материя, но изискваше неимоверни усилия и магическа воля за създаването дори на едно цвете, защото излъчването на времевата река бе непреодолимо могъщо.

Така наречените „Първични светове“ бяха облагородени от нюансите на най-чистата и силна магия на Първия кръг от Земи на боговете. Почти всичките им обитатели бяха магьосници и също допринасяха за създаването на своя свят. Оттам произлизаха и много знатни и могъщи родове, които често помагаха на Създателите в различни области, било то преводи от Основното пророчество на съответния език, или изготвянето на специфични заклинания. Природата на тези светове бе неописуема, изпълнена с чудотворното присъствие на магията и на безсмъртието. Защото тези народи бяха първите и най-съвършени копия на боговете.

Матра Моргана обичаше да наблюдава произведенията си от своята кула. Тази кула, заедно с другите, беше наблюдателницата на Матра към всички земи, които бе създала. Всеки бог, обитаващ Крепостта, имаше своята наблюдателница, което оправдаваше безбройните кули, прорязващи синевата. Техният брой предполагаше нулева видимост към търсения обект, но нито една от тях не се виждаше, когато някой от Великите разглеждаше световете си.

На върха, както винаги, бе светло и топло. От дванадесетте прозореца лъхаха различни ветрове, долавяха се повеи на тайнствени присъствия. Прозорците бяха очите на Богинята към всяко едно измерение на всеки от безбройните й светове. На кристалногладкия под бяха излети от първична материя три особени по структура символа, които посочваха мястото, където течеше времето в кулата на Матра. Те изобразяваха трите константи на времето — минало, настояще, бъдеще. В зависимост от знака, който посочеше, тя можеше да гледа от различни перспективи творенията си, макар да знаеше всичко, що се отнасяше до тяхното съществуване като част от реалността.

Матра имаше пет сестри, които обаче предпочитаха да „декорират“ и дори да оцветяват многобройните измерения, вместо да ги създават. От тях петте, Матра виждаше най-често Мойнитей. Тя бе по-голяма и единствена имаше смелостта да идва в кулата при сестра си.

Матра чу, че колесницата на Мойнитей е пристигнала и се надвеси през четвъртия прозорец, който бе обрамчен в ореол от розов венец. Картината се проясни и тя видя в далечината слабата й, сияеща аура. След миг, твърде кратък за действително изкачване по хилядите стълби на замъка, Мойнитей просто премина през блестящата розова колона в средата на стаята, която бе символичната врата на кулата (както символични бяха и стълбите).

Мойнитей се усмихна и приглади ефирните си одежди, обагрени в светлосини отблясъци. Полупрозрачната й рокля се движеше в синхрон с бледите облаци по небето, а воалите и ръкавите се полюшваха под порива на вечно топлия вятър.