Мина Спиридонова - Утринта на просветлението

Ваше кралско величество, кралицо на Сотерискоза,

Надявам се Ваше величество да уважи причините, поради които предприехме експресивните мерки за залавянето на принц Молианис. Той е рицар от противниковата армия на Десогет ХХІ Бедволен. Моля Ваше величество да бъде снизходителна, що се отнася до наказанието, което несъмнено очаква моя милост, вследствие допускане раняването на принц Молианис при схватката му с моите смели, трябва да подчертая, воини. Принцът е ранен, вследствие на което той има силна треска. Освен това има смущения в магичеките му способности, което ме безпокои повече от раната му. Моля, уведомете ме за решението си.

До граф Тукадур от Нейно Величество кралицата на Петото кралство Сотерискоза, Дориа ХІІ,

Уважаеми графе Тукадур,

Ценя високо вашите тактически умения, но що се отнася до отношение и защита на военопленници, вие имате нужда от сериозно усъвършенстване. Както вероятно си спомняте опазването на принц Молианис невредим до владенията ми, изключват всякакви физически поражения и включват пълна охрана против собствената му армия. Неприятно ми е да науча, че той е ранен (забележете — сериозно) от собствените ви хора. Това недоразумение за съжаление, говори само за едно несериозно отношение спрямо възложените ви задачи извън бойното поле. Заповядвам следното: осигуряване на най-добри грижи за болния при максимално ускорен ход на завръщане във владенията ми. Искам да получа по-подробни сведения за естеството на раняването му.

През стъклописите на прозореца навлизаха лъчите на първата есенна утрин от новото Слънцестоене. Дубрейа Булниена четеше безгласно задължителния за новата фаза на лунните съвпадения заклинателен кодекс. Иолдинан Бедволен следеше мисълта на младата жрица, но трудно улавяше смисъла, поради силната болка в ръката. Концентрацията над леещите се, интонационно сдържани изречения, предадени по телепатичен път, му помагаха и донякъде блокираха дискомфорта от скорошното раняване. Погледна към ярките фигури по прозореца, показващи бог Рил Алак, яхнал легендарният кон Даюн, а до него рицаря Рай Зедар, и двамата размахали своите мечове към Господаря, Невидимият дракон. Зад тях, с по-бледи контури бяха загатнати непристъпните върхари на Драккес и Радензам. Те започнаха да се замъгляват.

Жрицата на Триомен усети болката му, но продължи да реди словосъчетанията на древната магия, чиято мощ бе така голяма, че преждевременното прекъсване на ритуала несъмнено щеше да донесе смърт на някой от по-висшите адепти. Иолдинан бе един от тях. Той можеше да се овладее и Булниена му напомни това.

— Дилеи хесага мулада сел дердради ! — прокънтя в ушите им. Ниската арка на храма засия и за миг тъмнина покри взора на събралите се. В черното пространство изскочи умален образ на тринадесетте луни на Лирика, които с ускорен ход се подредиха в различни комбинации, разкриващи апогеите и перигеите си, от които зависеше концентрацията на магията и силата на времевите потоци.

За части от секундата светлината се върна и топлите лъчи погалиха изтощените воини и няколкото жени — жрици от Седемте ордена, присъстващи на ритуала. Белегът на Иолдинан, сърповидна луна, бе топъл и болезнен. Формата на тази луна показваше фазата, в която се намираше нощното светило и от чиято сила младият мъж черпеше своята. Всички тук имаха подобни белези, които изобразяваха планетата-покровител и енергията, с която разполагаха, за да изпълняват разнообразните магически операции.