Мина Спиридонова - Утринта на просветлението

Булниена се приближи до него и докосна леко лунния отпечатък над сърцето му. Влиянието на светилата бе значително и силно. Често се раждаха хора, подвластни на влиянията на луните. Наричаха ги селениди и имаха нужда от помощта на Триомените в дни на слабост.

— Трей дон Бедволен, не биваше да се излагате на тази агония. Това, което направихте бе много по-опасно дори от раняването ви.

— Трябваше да разбера, дубрейа дей.

Тя кимна и го придружи докато излизаха през масивната двукрила врата от преплетените клони на свещеното триплетно дърво Дишера.

Отвън вятърът ободряващо разхвърляше шарени листа и ги въртеше около излизащите. Храмът, украсен с полускъпоценни камъни и хромови релефни плочи от Висок диск, блестеше ярко под ярките снопове на есенното слънце.

В далечината, обграден от бойници и високо издигната крепостна стена, на връх билото, се простираше вековния замък на Вулвените Захара. Черната вулканична скала със зелени жилки бе послужила за основа на основните укрепления и храмове в тази част на втория континент. С внушителна достолепност, непосредствено над палата, се простираше дъгообразната верига от върхове на планината Раензам, значително по-ниска от Радензам поради факта, че бе нейното естествено снижаващо се продължение, завършващо в приказно красивата равнина на Приморска Триокола.

Младият воин се уви по-плътно в гербово обозначения си плащ, задължителен за ритуалите, и прекара пръсти през черната си коса.

Жрицата от Седемте ордена последва няколкото момичета от своята каста до обширната звездна карта от шлифовани символни колчета от прозрачен камък в предната част на храма. Всяко от тях, независимо от небесния ход на слънцето, хвърляха различни по дължина и отчетливост сенки, съответстващи на Тринадесетте луни на Лирика.

Булниена протегна изрисуваната си в знаци длан и острия четириъгълен кристал, окачен на верижка на врата й, потъна в предназначената за него ниша върху миниатюрната колона. Другите направиха същото. Иолдинан се наведе и взе тежкия си меч, оставен до вратата на влизане. Потегли надолу по пътеката към замъка.

— Туромея наистина страда. Също като вас в момента.

Булниена го приближаваше с уверена крачка.

Иолдинан се подсмихна. Тя го настигна. Беше съблякла бялата си роба и я носеше преметната на рамо. Плътната бяла рокля бе бродирана с черния знак на жреческия й сан. Не носеше украшения, с изключение на заострения блестящ къс емоник на кръста й. Бледото лице на младата жена бе озарено от прозрачна и почти недоловима свежест, която се подсилваше от особено дълбоките й, мъдри очи с цвета на езерото Бесей.

Иолдинан не отвърна, само кимна.

— Ако въобще успеете да стигнете невредими до Сотерискоза, то след това концентрацията на силата ще бъде неимоверно нестабилна, дори опасна.

— Предполагам, че ще успеем да изплетем петизмерна матрична спирала около лабиринтите на нейните Измерични.

Тя помълча, обмисляйки чутото, а може би преценяваше силите на адептите.

— Това ще бъде сложно от гледна точка на изплитането, т.к то ще се поддържа от по-особени силови полета, чиято цел ще е да блокира още по-неустойчиви комбинации. Тя вероятно се стреми точно към това. А и Молианис…

Принц Бедволен се спря на хълма и погледна към вековното здание с остри кули и насечени от бойници стени на графство Вулвен.

— Той е ранен. Макар и незначителна, раната може да е смъртоносна.

— Дориа знае това. Предполагам, че го държи окован. Ваше височество, точно сега не бива да се опитвате да се свързвате с него. Можете да нараните и себе си, и него. Сега има слабост на луните, вашата и на Ктрума.

Булниена бавно продължи надолу.

— Тя цели нещо точно определено с пленяването на брат ви. Той несъмнено й е доста необходим. Поне до такъв извод стигам от писмото, което е изпратила на Тукадур. За съжаление вече е твърде късно да проследим него и подчинените му. Самият факт, че успяхме да копираме кореспонденцията им чрез Затъмненията, ги е амбицирало още повече за използването на Съкровените пътища. До сега откриваха поне частичните им проходи, а вече е трудно да се определи и посоката, в която са поели. Даже и светлооките кучета-зовери ги изпускат.

— Но ние знаем накъде са се отправили, знаем дори местоположението на владението й, и въпреки това е почти невъзможно да ги заловим или поне да блокираме пътя им. — Иолдинан се поколеба, преди да прошепне:

— Мога да го усетя, защото той ме вика, но не мога да разбера…