Мина Спиридонова: Речник

Алак-Тройла — Първият континент на Лирика.

Арката — вход към Границата на Мрака. Вижда се от целия Първи континент. От Арката до най-доближения бряг, недалеч от деветте замъка на Рай Зедар, се материализира мост, по който се придвижват създания на Мрака. Отварянето на Арката става посредством астрални символи, изписани по гладката щ повърхност, които започват да се въртят около центъра си през определен период от време. Преминаване по моста, свързващ двете измерения, е и едно от главните изпитания за завършил обучението си рицар Рай Зедар.

Аскон-е-Скетал — домът на духовете и ветровете. Намира се отвъд Портата на Ветровете. Материализира се между връх Радензам и изплувалият Белден — е — Стрехекен. Тогава обитателите му пируват и бродят на воля по земята.

Белден-е-Стрехекен — градът на морските обитатели и сирените, който не е създаден от човек и не е виждан от човек. Намира се дълбоко в океана. Появата му над повърхността на океана донася гибел за хората и малко остават живи след това. Той изплува когато Мутинси, деветата луна на Лирика, закрие слънцето.

Белледен Рицар Хора — поддържа по-висока температура от нармалното и има виолетова коса и очи. Силата е в косата му. Потомък на древен природен владетел, Белледен, дълго борил се с Вечната зима във времето, когато Лирика е била заледена. Погубен от върховната зимна владетелка Кореллада, която преследва всеки негов потомък. Белледените се раждат случайно и изключително рядко в някое семейство, без да имат много общо с биологичните си родители.

Бемзи — най-малката съставна и структурна единица на времето, която се използва в строежа на времевите потоци. Те са много красиви и придават на потоците (а оттам и на целия Пердиаз) неописуем блясък, светлина и съчетание на цветове.

Вездал — един от най-славните владетели на Лирика, почитан като бог, защото е надживял пет поколения. Той властва в Ескода Рила.

Велики– така е наречен Рил Алак в Основното пророчество. Споменава се още и като Създателя.

Визуализатор — рядка дарба на човек, отлично боравещ със символите на луните. Уменията му са нужни в сложни ритуали за съчетаване на силата на селените, в които трябва да бъде посочен първия символ на това светило, спрямо което ще се подредят останалите, т.е да определи най-силната в момента луна, която може да „поведе“ другите.

Висок диск — сравнително висок планински връх от Драккес, където се добиват много от ценните метали, използвани на Лирика. Там се копае и Велико сребро.

Вратник — поставя се в края и в началото на мост. Пространствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.

Всевишният — каньон, опасващ островът материя, на който живее Рил. Отвъд този каньон е само черната и безгранична тъмнина на Вселената и необятното космическо пространство. Никой, освен Рил, не подозира какво има след него.

Големите лицевини — твърде пагубен природен феномен, предизвикващ множество катаклизми, наводнения, земетръси, времена на лудост. Това е нощ, случваща се веднъж на няколко хиляди години, когато луните се подредят в идеална редица от най-голямата (Келфа) до най-малката (Ардага) във фаза на пълнолуние.

Границата — най-явното доказателство за наличието на световете на Мрака, които противодействат по сили, устройство и прояви на тези на Светлината. Границата, олицетворяваща злото и отричаща всякаква логика и природни закони, служи за баланс в света на Лирика, който изцяло е изтъкан от добри намерения и положителни стремежи. Това е най-действителната неоспоримост за границата и противоборството между две реалности, съдържащи взаимно отичащи се енергийни полета. Намира се навътре в океана, но е видима от цяла Лирика. Може да се заобиколи, защото има овална форма. Във височина обаче достига почти до Болдонох, а овалът се заостря в правилна пирамида, на чиито връх пази равновесие друга пирамида. Границата винаги е обвита в плътен, светлонепропусклив воал, който дори нощем, остава ясно разграничим, заради липсата на всякаква светлина и звезди във вътрешността. Случват се обаче промени в структурата на воала, защото от време на време върху повърхността му се получават отражения на небето, океана или луните.