Милан Асадуров - Речник на Нищото

Този енциклопедичен речник съдържа 999 само на пръв поглед ненужни тълкувания на понятия и личности от Енциклопедията на Нищото, предназначени за поколенията, чието невежество се дължи единствено на отдалечеността от времето, за което става дума в хрониките, но животът показва, че без тези обяснения трудно могат да се осмислят първите две книги от историите за Нищото.

Речникът обхваща тесния период от 7 634 111 г. пр.Хр. до 2164 г. сл.Хр. по официалното летоброене на Земята . Необичайната датировка по всяка вероятност ще затрудни читателя, но какво да се прави, като оригиналните хроники отчитат времето именно спрямо краткия живот на Исус Христос . За улеснение ви предлагаме следните формули за преизчисляване, които ще ви помогнат да се ориентирате по-добре:

— ако съответната година е преди Христа , трябва да я извадите от числото 12 846 312 431, за да отчетете времето от възникването на материалната вселена до настъпването на даденото събитие;

Например: Александър Велики е роден в 356 г. пр.Хр. по земното летоброене и в 12 846 997 575 г. от възникването на вселената, защото 12 846 997 931 — 356 = 12 846 997 575

— ако съответната година пък е след Христа , трябва да я прибавите към числото 12 846 312 431.

Например: Хък Хогбен излиза от своята стъкленица в 679 г. (сл. Хр.) по земното летоброене и в 12 846 998 610 г. от възникването на вселената, защото 12 846 997 931 + 679 = 12 846 998 610

И изобщо да не ви минава през ума, че числото 12 846 997 931 е случайно!

За разлика от нулевата година по земното летоброене, която се разминава с четири години, три месеца и два дни от действителната дата на раждането на Христос , драконът Трифон установи с прецизни научни методи, че първият опит братя Хогбен да създадат материалната вселена (довел до бъркотията, който земните жители наричат Големия взрив ) е направен именно в 12 846 997 931 г. пр.Хр.

Добросъвестният читател навярно ще забележи, че в този речник има дати, заместени с въпросителни. Това не е слабост на изданието. Работата е там, че в стремежа си да преодолее някои пропуски в отчитането на датите в земните компютри в навечерието на 2000 г. (сл. Хр.) драконът Трифон унищожи всички електронни данни за смъртта на любимите си хора и герои с тайната надежда да ги обезсмърти. Редакторите на изданието с много труд възстановиха онези дати, които все още се съхраняват на хартия. Неоценима помощ не само в това отношение им оказаха и архивите на „Енциклопедия Британика онлайн“, „Майкрософт Синемания онлайн“ и сървърите „Яху“ и „Алта Виста“ в Интернет.

Накрая още нещо. Навярно вече сте забелязали, че най-трудните понятия в хрониките, намерили място в речника, са отбелязани с курсив . Това не е интелектуална провокация или опит да се тества пъргавината на вашия ум, а рекламен трик по-често да правите справки в Речника на Нищото .

И така, пожелаваме ви приятна разходка в близкото минало на планетата Земя!

Хан Омуртаг: Човек и добре да живее — умира и друг се ражда…

Плутарх: …и не непременно във великите дела се разкрива добродетелната или порочната натура…

Йосиф Бродски: По своята безнадежност опитите да възкресиш миналото приличат на старанието да постигнеш смисъла на битието.

ХХ век — мрачен период от официалното летоброене на Земята, когато глупостта на хората се вихри със страшна сила; само през 1914–1945 г. страданията на човечеството далеч надхвърлят злините от всички предшестващи векове, взети заедно, и на всичко отгоре се появява телевизията

ХХI век — глупостта продължава се шири на Земята , но жертвите са по-малко и са за сметка на глада, тероризма, наркотиците и природните катаклизми, неподвластни на „американския начин ни живот“

ХХII век — ненадейно започва по-светъл период от официалното летоброене на Земята, но не се знае как ще завърши

6 декември — една от трите фактологически (или печатни?) грешки в първата хроника; от вълнение драконът Трифон обърква датата, на която Ана-Мария зачева; истинската дата по Григорианския календар е 9 декември, когато Света Ана зачева Дева Мария

Абу Али Хюсеин ибн Абдулах ибн Сина (наричан от европейците Авицена) (ок. 980–1037) — велик таджикски философ, лекар, естествоизпитател и поет; някои изследователи смятат неговия „Медицински канон“ за по-ценен от всеки медицински справочник през ХХ в.