Мина Спиридонова - Легенда за мостотворците

Сега му стана ясно, че Матристела никога нямаше да успее по начина, по който се бе опитала. Даже плътен кръг от пет или дори от петстотин и пет Мостотворки нямаше да удържат силата си и щяха да загинат.

Мислеше трескаво. Ръцете му, стиснати една в друга бяха изстинали и трепереха. Вратникът продължаваше да премигва и да трепка като пламък на свещ, който всеки момент трябваше да угасне.

Огор гледаше право напред. „Какво да направя?“ Изход трябваше да има, но дали бе по силите му да го намери. Покри ги мъгла с пушлив цвят.

И тогава той реши. Пътят бе широк една крачка, колкото двамата да вървят един до друг.

— Матрисел, искам да застанеш плътно зад мен в средата на моста.

Тя го направи. Той беше решил да отвори способностите си и да обърне поглъщането на положителна енергия към поглъщането на отрицателна, която ги обкръжаваше непреодолимо. Тя несъмнено щеше да отрови тялото му и да разстрои сетивата му, но ако беше достатъчно бърз можеше да я оплете и да я изтласка на време. Смяташе да обвие целият път, с изключение на тясната пътечка в средата, с отрицателно поле. Реши да покрие и Вратника само отгоре и да смекчи бялата му светлина.

Прилоша му щом се отвори за реката от друга енергия. Тя го удари и зашемети с такава бързина, че той в един момент не разбра какво става и залитна към Матристел, която го хвана и го разтърси. През болката до него достигна гласът й и тревожните й викове го върнаха в настоящето. Той веднага усука силите, които на потоци се наслояваха и попиваха в тялото му, притежаващо положителен заряд. Бързо ги премодулира в подходящата според него конструкция. После, след миг, притворил очи видя, че успешно е нанесъл слоя върху моста и покритието бе заздравило строежа му. Поне до Вратника.

Той се изправи и настоя да продължат. Учудването бе като жигосано върху лицето на Матристел и тя безмървно го последва.

Преди да излязат през Вратника, Огор спря. Беше много трудно да владее бушуващите в него енергии и отново се запита какво ще стане, когато излязат от праралелното измерение.

Тогава Матристел сложи ръка на рамото му и го накара да я погледне. Той сключи вежди въпросително.

— Има едно нещо, което трябва да знаеш.

— Какво?

— Няма да има време за него, когато излезем оттук. Огор, ти имаш син.

Той си пое дъх на пресекулки и леко я отблъсна назад по тънката линия.

— Как е възможно? Как… защо нищо не ми каза?

Той я гледаше и невярващо клатеше глава.

— Не мога да ти обясня добре. Когато разбрах, че съм бременна си тръгнах. По пътя съблякох Мостотворческите си одежди и реших да се отправя към Ескода Рила. Там имах дом, отдавна забравен, в който можех да остана. Живях в седем града и три години продължи връщането ми във Великата столица. Когато Преславид се роди, животът ми се промени, защото аз му дадох живот и той ми го върна умножен до безкрай. Не можеш да разбереш… Но Огор, понеже над нас, Мостотворките тегне забрана, много по-жестока от другата; забрана да раждаме дете, защото детето на Мостотворка се ражда с напълно развита дарба и винаги е момче; момче Мостотворец. Точно затова аз никога не съжалих за избора си. Защото детето е твое, Огор и аз никога нямаше да постъпя по друг начин, да се откажа от него и да продължа после да живея сякаш то не е значело нищо. Аз знаех, че те може би ще ме хванат, защото бременна Мостотворка не може да строи мостове, защото цялото плетене се нарушава, но аз от три години не бях се докосвала до каядий. Толкова е объркващо, че… Силата ми се бе изменила след раждането и почти бях сигурна, че е намаляла. Обаче те усетиха неговата сила, Огор, сила на Властелин, превишаващ по способности три и четири пъти нашата Властница на Мостовете; разбраха уменията му, които бяха неимоверно силни, бяха умения на Мостотворка и Гладиатор, съчетани в мъжко чедо.

Те ми го отнеха и това беше неизбежно. Само аз знаех и чувствах каква сила може да избуи от него, защото съм негова майка и съм част от него и могъществото му. Та той беше още толкова малък, а способностите му вече бяха напълно развити. — Тя посегна и леко изтри сълзата от бузата си. — Те го усетиха и го взеха. Насила и не съвсем, и макар че за тях той вече бе опасен, не можеха да го убият.

Изгониха ме и ме поругаха като ми забраниха да бъда Мостотворка, а аз отказах да му отнема живота, тъй като само аз можех да го сторя. Аз вече бях решила и направих опит да спусна мост към Мрака, но ме заловиха и отнеха дарбата ми с яката, която никога повече не се маха. Това може да накара един Мостотворец да сложи край на живота си, защото липсата на дарба убива и осакатява ума. Но аз трябва да живея и дали ще продължа напред или не, зависи само от мен. Затова аз трябва да премина оттатък, Огор.