Мина Спиридонова - Утринта на просветлението

Многолюдието шареше по пътя край малките, спретнати пазари за всевъзможни стоки. Явно градът бе близо, въпреки че нямаше и помен от величествени и извисени постройки наоколо.

Вгледа се с интерес в тълпата. Хората се смееха, деца плачеха и тичаха, мъже и жени се разхождаха по импровизираните дюкянчета. Дрехите им не бяха чак толкова различни от неговите. Може би по-опростени, отколкото ежедневните му одежди и не така пищно разточителни. Единствената украса по плащовете на мъжете бе светлеещия герб, вероятно на рода, към който принадлежаха. Почти всички носеха черни ботуши, прилепнали по краката бричове и разнообразни на цвят ризи и камизоли. Някои от ризите имаха изящни бродерии от опростени декоративни шевици, но повечето бяха ушити от трицветни ивици, с яки по врата или без. Мъжете също така носеха и бижута — тънки сребърни гривни около главата и нежно синджирче от спираловидно оплетени нишки. Пръстени те нямаха, за разлика от жените, но дланите им бяха покрити с ръкавица без пръсти.

Косите на младите дами бяха чисто черни на цвят, дълги до кръста и подрязани на зиг-заг. Облеклото бе женствено и фино, за да подчертава специфичната и неповторима грациозност на притежателката си. Роклите бяха дълги, но имаха цепка до над коляното. Жените, а камо ли девойките, не носеха чизми! Бяха обути в пантофи, които бяха повдигнати отзад с някаква тънка платформа и придаваха на походката царственост. Роклите бяха от плътна материя, често се срещаха сини, зелени, матови и бледи разцветки, но над някои от тях жените носеха по още една, значително по тънка, от прозрачен плат. Ръкавите бяха и дълги, и къси до лакътя, но се разширяваха от рамото. По ръба на подгъва, а и около деколтето имаше също бродерии — някои от сини триъгълничета групирани в ивици, цветя и фигурки, други — по-изпипани, вълнисти ушити с червен конец. Връхната дреха представляваше меко наметало, дълго до кръста, с голяма яка и с катарама, вместо с връзки. Бижутата се отличаваха с по-голяма детайлност и нежност — обеци, свързани една с друга чрез плетена верижка, минаваща под брадичката; колие от захванати едно за друго пръстенчета и гривна, увита около ръката и рамото като змия.

Забеляза, че мъжете носеха мечове, а също и някакво устройство, което можеше да се обхване с ръка и се издължаваше в предната си част. То висеше на коланите на някои от тях.

Почти не го поглеждаха, докато вървеше сред множеството. Наоколо бе много поддържано и красиво. Дърветата бяха доста стари, ако се съдеше по големината и височината им. Бяха обагрени във всевъзможните нюанси на зеленото; листата и клоните не се повтаряха нито по форма, нито по цвят едно с друго. Срещаха се растения с тъмночервени листа и фосфоресциращи плодове, а някой от дървесата се кичеха с корона от шарени пеперуди, докато менящата цвета си кора ставаше виолетова като току-що цъфнала поляна с любовничета.

Това беше невероятно! Как бе възможна такава промяна в околността на Ескода Рила, както и да се наричаше сега? Къде бяха храмовете? А притокът на магията бе все така мощен, както го усещаше при предните си пътувания. Това бе третото му преминаване през Арката и предишните два пъти беше сам и търсеше нея. Надяваше се другите да са добре, макар да не помнеше дали се бяха срещали из измеренията, което бе по-малко вероятно. Всъщност не помнеше нищо от прежните си преживявания. В момента се чудеше в коя константа беше, но подозренията му щяха да се потвърдят, когато стигнеше до Есарелон Геден.

Със следващата крачка стъпи върху позлатен равен път, залят със стъкло. Или нещо подобно. А втората го изведе от приказния парк на растенията и го отведе в началото на мегалополисът Есарелон Геден.

Докъдето можеше да достигне несъвършеното човешко зрение, в краката му се простираше невъобразимо красива, пищна и сложна плетеница от дворци, кули и мостове от блестяща и прозрачна плътност, която позволяваше да се оформят безбройните нива и стълби на града. Хората по улиците, всяка от които застлана със същата комбинация от злато и стъкло, бяха хиляди. Приличаха на обитателите на огромен мравуняк, който никога не спира да почине. Луните (тринадесет на брой) бяха увиснали над сияйните върхове като венец над царска корона, сбрал цялата свежест на радостното приветствие в богатите си цветове. Те тъкмо да изгряваха иззад хълмовете и се канеха да завземат нощния небосвод с познатото величие на яркостта си.

Над главата на Иолдинан се разнесе познатото свистене и той учудено погледна нагоре. Подобни летящи карети се щураха по небето, все така осланяйки се на невидимите сили, които, според Иолдинан, не бяха източник на магия.