Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Не. Стана така, както бяхте ни казали.

— И никой не ви видя?

— Ако са ни видели, то не ги е засягало.

— Добре. — Ейвъри мислено потри ръце. Скоро всичко щеше да свърши. Баща му щеше да плати откупа, а те с Вивиан щяха да разполагат с достатъчно пари, за да преживяват, докато наследеше титлата.

Не разговаряха, като се качваха на кораба по въжената стълба. Морякът на вахта ги погледна бегло, после, разпознавайки Бо и Джак, ги остави да продължат. Слязоха на долната палуба, където се намираше малката задушна каюта, служеща за затвор на Катрин и Алекс. Ключът бе у Бо, той отключи и отвори вратата.

Ейвъри гледаше със злорадо задоволство лежащите върху тесните кушетки Алекс и Катрин с чували, нахлузени върху главите, и омотани с въжета ръце и крака.

— Какво ще кажеш, шефе? Доведохме ги тук точно както ти искаше.

Ейвъри се страхуваше, че ако проговори, синът му и сестра му можеха да познаят гласа му. Кимна одобрително, после излезе заднишком от стаята и затвори вратата.

— Ключът, моля! — протегна ръка.

— А аз ще получа парите — отвърна Джак.

— Оставихте ли бележката?

— Точно до езерцето, където по-лесно ще я намерят.

Извършиха размяната.

— Беше истинско удоволствие да работим за вас, господине — казаха в един глас Бо и Джак, когато се отправяха към горната палуба. Хубавичката сума, която бяха получили, ги накара да се ухилят до уши. Вярно, че надеждата им да получат младата жена не се изпълни, но парите правеха тази малка жертва по-лесно поносима.

Ейвъри ги отпрати с махване на ръка, нетърпелив да се освободи от неприятната им компания, а след това тръгна да търси капитан Блек.

— О, мистър Смит! — саркастично рече капитанът, докато му отваряше вратата на каютата си. Знаеше, че името е измислено, но това не го засягаше. Единственото, което имаше значение, бяха парите му. — Мисля, че има нещо, за което трябва да поговорим.

— Да, прав сте — потвърди Ейвъри и седна в посоченото му кресло. Току-що беше решил, че няма да убие Алекс. Беше чувал за един човек, живеещ на френския бряг, който имаше вкус към необикновеното и можеше да си позволи да се намеси. Запознал се с него преди няколко години, Ейвъри бе го уговорил да вземе момчето и остана доволен, като узна, че той му предлагаше огромна сума за Алекс. Трябваше да се срещнат след пет дни. Сега Ейвъри се питаше дали той ще прояви интерес и към сестра му.

— Както знаете, първоначалната ни уговорка бе само за момчето. Жената не бе предвидена в споразумението.

— Искам да взема и нея на това плаване. Сигурен съм, че ще намеря някакво решение, когато приключа сделката с момчето. — Не страдаше от задръжки да се отърве и от сестра си. Не изпитваше никакви чувства към нея. Само Вивиан имаше значение в живота му.

— Възможно е да се уреди, но разбирате, че таксата става двойно по-висока?

— Естествено, не съм очаквал друго, а ще има и допълнително възнаграждение, ако всичко мине добре.

— Убеден съм, че не е проблем тя да остане на кораба, мистър Смит.

— Чудесно! Съвсем скоро ще се върна, за да отплаваме.

— Добре. А дотогава ще се грижа добре за моите „гости“. Нищо лошо няма да им се случи. Не бихме искали стоката да се повреди. — Предложението за допълнително възнаграждение му се понрави. Щеше да бди неотклонно над двамата.

Ейвъри плати на Блек нечуваната сума, която той поиска за Катрин. След това тръгна към къщи. Надяваше се, че Вивиан ще одобри това, което бе извършил. Докато пътуваше, се питаше дали вече беше дошла новината за изчезването на Алекс и Катрин.

Джералд ругаеше яростно, докато обхождаше приемната зала в замъка Хънтингтън малко преди разсъмване на следващия ден. Късно през нощта прислугата бе изпратила съобщение в странноприемницата, в която бе отседнал, с което го известяваше за отвличането на Алекс и Катрин, и той спешно пристигна в имението, за да предприеме необходимите мерки, преди Ейвъри да дойде от Лондон или докато херцогът се завърнеше. До неговото пристигане прислугата беше претърсила околността за следи, но той бе настоял да претърсят всичко отново, за да са сигурни, че не са пропуснали нещо. За негово голямо огорчение, резултатът беше същият. Не бяха открили нищо. Тези, които ги бяха отвлекли, си бяха свършили добре работата.

Сега, докато очакваше пристигането на близките от семейството, мислите му бяха съсредоточени върху собственото му благосъстояние и той бе извън себе си от гняв.