Боби Смит - Вземи сърцето ми

Катрин продължаваше да хапе и да рита, но Джак лесно я усмири, изви китките зад гърба й в жестока и болезнена хватка, след това запуши устата й. За щастие бяха взели със себе си още един чувал, който нахлузиха върху нея. След като го стегнаха, той я вдигна върху раменете си.

Ужас обзе Катрин. Риташе с крака, опитвайки се отчаяно да се освободи от хватката на своя похитител, по той я държеше здраво. Накара я да замлъкне с рязък удар.

Катрин се подчини. Надяваше се, че някой от замъка е чул виковете й за помощ и вече са тръгнали да ги търсят. Щеше да изпадне в отчаяние, ако знаеше, че никой не бе видял или чул нещо. Буйната гъста зеленина на живия плет изолираше шума и пречеше на видимостта към замъка. Щяха да изминат часове, преди да бъдат намерени бележката с условията за откупа, оставена от Бо, и самотно носещото се по повърхността на езерцето малко корабче. Докато започнеше тяхното издирване, те щяха да са изминали значителна част от пътя до Лондон.

Ейвъри отиваше със закрита карета към кейовете, където беше среднощната му среща с Бо и Джак. Долнопробното ресторантче при вълнолома, което бе избрал за срещата, бе любимо място на моряците от пристанището, така и рискът да бъде разпознат бе минимален. Когато колата спря пред входа на кръчмата, Ейвъри нареди на кочияша да го изчака, като обеща да му плати допълнително за престоя, след това потъна в задимения бордей.

— Ето го! — извика Бо на Джак, когато забеляза влизащия в заведението Ейвъри. — Ела да му се обадим и да приключваме с тази работа!

Двамата тръгнаха да посрещнат своя работодател.

— Добър вечер, шефе! — поздрави смело Бо, когато се приближиха. — Чакахме ви!

— Обзалагам се, че сте ме чакали — отвърна Ейвъри и погледна високомерно двамата бандити. Беше му неприятно, че му се налагаше да контактува с хора от простолюдието, но човек правеше всичко необходимо, за да постигне своите цели. Освен това, успокояваше се Ейвъри, те не знаеха кой е той и никога нямаше да разберат.

— Готово ли е? — попита.

— Готово е — отвърна му Джак и отпи голяма глътка бира от халбата си. През последния час бяха пили непрекъснато, не знаейки как ще реагира мъжът при новината, че бяха отвлекли и момичето.

— Искам да го видя, за да съм сигурен — каза им Ейвъри. Не смяташе да им плати, преди да се увери, че всичко е изпълнено според неговите нареждания. — Не срещнахте затруднения, нали?

Бо и Джак се спогледаха смутено. Ейвъри почувства как стомахът му се сви и усети жегване под лъжичката.

— Какво стана? Какво се обърка?

— Всъщност нищо не се случи — започна да обяснява Бо. — Просто ти водим един повече.

Ейвъри се вцепени. Беше благодарен за шума и врявата, които ги заобикаляха. Никой нямаше да забележи рязката промяна в чертите на лицето му.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че се наложи да отвлечем и една жена едновременно с детето — измънка Бо.

— Жена? — Ейвъри бе слисан. Кого ли бяха отвлекли? Отговорът дойде от само себе си. Можеше да бъде единствено Катрин. — Но защо, за бога?

— Нямахме друг избор. Появи се тъкмо когато отмъкнахме детето. Единственият изход бе да я вземем и нея с нас — оправдаваше се Джак.

— Било е глупаво!

Бо настръхна при тази обида.

— По-добре ли щеше да е, ако я бяхме убили?

Ейвъри бързо прецени положението, обзет от желание Вивиан да е тук, за да му помогне да вземе решение. Но си даде сметка, че всъщност друг бе решил вместо него.

— Не. Да тръгваме. Искам да ги видя.

Бо и Джак оставиха почти празните си чаши на най-близката маса и тръгнаха да излизат.

Тримата изминаха разстоянието до кея, без да разменят дума. Нощният въздух бе пропит от миризмата на развалена риба. Въпреки късния час, наоколо все още бе пълно с хора. Ейвъри изпита облекчение, когато стигнаха до „Делфин“.

Капитан на кораба бе мъж на име Джоузеф Блек, висок и слаб, със студени очи, за когото Ейвъри знаеше, че не страда от никакви скрупули или морални задръжки. Най-голямата му страст на този свят бяха парите и той бе готов да направи всичко и да отиде навсякъде, ако му се платеше добре. Преди да изпипа докрай плана си с Бо и Джак, Ейвъри се погрижи да се убеди, че на кораба на Блек можеше да се запази каюта за „принудително пътуващи пътници“, ако предложеше на капитана солидна сума. Именно на борда на „Делфин“ под прикритието на нощта бяха доведени Катрин и Алекс, все още завързани. Никой на кораба не бе им обърнал внимание.

— Срещнахте ли някакви трудности при качването им на кораба? — попита Ейвъри, когато се спряха за малко.