Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ройбен Карнахан веднага помисли, че е клопка. Даде знак на хората си и Кейзе, Уолш и Бърнс се разпределиха около вратата, която посочи мексиканецът. Мич Бърнс ритна с крак вратата.

Очите на сухия бандит щяха да изскочат. Такава кукла от класа той не беше виждал в най-добрия публичен дом на Феникс.

Мина доста време, докато той успее да откъсне поглед от дълбокото деколте на костюма й и да се обърне към Карнахан.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Вярно е, шефе. Тя е сама. — Той цъкна с език. Ройбен Карнахан се изправи и тръгна към вратата. Избута настрана ококорилите се типове.

Той самият беше не по-малко изненадан. Досега жените не се бяха лепили особено по него. Но това не му пречеше, защото той и бездруго си ходеше при тия от публичния дом. Това беше много по-удобно и безпроблемно.

Той широко се усмихна, влезе в стаята и захлопна вратата пред носовете на събратята си.

Червената коса на жената блестеше като медна на светлината на газената лампа.

— Седнете, мистър Карнахан! — каза Бриджит Кимброу хладно. Тонът на гласа й отрезви шефа на бандитите. Усмивката изчезна от лицето му. Той издърпа един стол изпод масата и седна.

— Коя сте вие? — попита той грубо.

— Това не ви интересува. — Бриджит Кимброу се наведе малко напред. — Разбрах, че сте дошли в Лордсбърг, за да поемете някаква работа. Не я получихте, нали?

Карнахан кимна.

— По-нататък! — каза той. — Това го знаем и двамата. Е, какво искате от мен?

— Искам да ви дам работа, която ще е значително по-доходна от тази на Клейтън Кимброу. Но, разбира се, и значително по-опасна.

Дебелите устни на Карнахан се разтеглиха в усмивка.

— За мен и моите хора няма нищо, което да е достатъчно опасно — отвърна той надуто.

— Точно на това разчитах, мистър Карнахан. Иначе въобще нямаше да се обърна към вас. Става дума за сума от петдесет хиляди долара, за вас и вашите хора.

Тя не изпускаше Карнахан от поглед. Неговата реакция беше достатъчно красноречива. Тя знаеше, че половината от сумата за това, което отказа Ласитър, ще накара човек като Карнахан да стане от стола.

— Как ще разпределите парите между хората си, ми е все едно.

Ройбен Карнахан преглътна.

— Петдесет хиляди ли? — попита той с дрезгав глас, като че ли не беше чул.

Тя кимна.

— Правилно сте чули, мистър Карнахан. Във всеки случай ще трябва да убиете двама души и да се погрижите една жена да не се завърне в Лордсбърг. Или по-точно: тя също трябва да умре.

Ройбен Карнахан беше възприел думите й само с подсъзнанието си. Петдесетте хиляди долара пулсираха в мозъка му като удари по наковалня.

— Няма проблеми, мадам — измърмори той.

— Не искате ли да знаете кого трябва да убиете? — попита Бриджит Кимброу подигравателно. Изведнъж у нея се появиха съмнения дали Карнахан и неговите бандити са точно кората, които стават за тази работа, но нямаше друг избор.

— Изплюйте камъчето — изръмжа шефът на бандитите.

— Мъжете са Клейтън Кимброу и Ласитър — каза тя хладно.

Ройбен Карнахан я гледаше втренчено. Беше странно, но той изобщо не беше изненадан. Би искал само да знае коя е жената.

— Добре — каза той дебнешком. — А кой ще ми гарантира, че ще платите, като ви свърша работата?

Тя извади от чантата си един кафяв плик и му го бутна през масата.

— Тук са десет хиляди долара — каза тя студено. — Остатъка ще получите, когато успешно приключите задачата си. Жената, която е предмет на третата част от споразумението ни, е дъщерята на Клейтън Кимброу. Тя е заложница в ръцете на един бандит в Джила Маунтънс. Ласитър има за задача да освободи нея и още един друг заложник. Ласитър отиде да търси хора за тази работа. Най-добре би било, ако убиете Клейтън Кимброу, преди той да се е върнал в Лордсбърг. След това трябва да минете границата, да отидете в Аризона и да чакате, докато Ласитър се появи с хората си в Джила Маунтънс, за да заловите и него. По-нататък трябва да внимавате никой да не потегля от Лордсбърг в посока Джила Маунтънс, за да не поеме работата на Ласитър. Но не вярвам, защото след смъртта на Кимброу няма да има вече кой да я възложи.

— А дъщерята на Кимброу?

Бриджит Кимброу махна с ръка.

— Шефът на бандата даде ултиматум. Ако в срок от шест дни не получи откупа, той ще убие първата жертва. Значи само трябва да почакаме да дойде редът на Гуендолин.

Тя стана.

— Надявам се, че мога да разчитам на вас, мистър Карнахан.

— Същото бих искал да ви кажа и аз — отвърна Ройбен Карнахан, хилейки се. — Имам предвид останалите четиридесет хиляди долара.