Джек Слейд - В бърлогата на звяра

— Е, Хол, значи оттегляте оплакването си? Добре че ми казахте. Следващия път можете да си крещите до прегракване, докато се появя тук! Аз не съм палячото в този побъркан град. За в бъдеще сам уреждайте кавгите на клиентите си. А ако не сте в състояние, тогава е добре да наемете един като ония двамата бандити там!

С рязко движение той се обърна и излезе през вратата с тежки стъпки, преди Ласитър да разбере, че бандити той беше нарекъл него и Бакет.

Ласитър понечи да тръгне след Ърп, но Кено Бакет го задържа, хилейки се. Вече беше напълни две чаши.

Хол, плешивият, искаше да изчезне с парите.

Ласитър го задържа.

— За последните петдесет долара май се полага по едно за всички, нали? — попита той.

Лицето на Хол се издължи, но той даде знак на прислужника си да налее на всички по едно.

Като чуха за безплатното пиене, мъжете, които все още се въргаляха на пода, започнаха да стават един след друг. Изглежда, повечето вече не се сърдеха на Кено Бакет. Те седяха миролюбиво един до друг на тезгяха, сякаш никога не бяха се сбивали.

— Имам работа за теб — каза Ласитър едва чуто. Петстотин долара на ръка.

— Великолепно — промълви Бакет и изсипа вече третата чаша уиски в гърлото си.

Ласитър взе бутилката от ръката му.

— Трябва да тръгнем още тази вечер — каза той. — Работата е спешна. Имам да върша още нещо във форт Хуачука и вдругиден вечерта трябва да сме пак в Лордсбърг.

Кено Бакет, който отново посягаше към бутилката в ръката на Ласитър, спря по средата. Малките му светли очи искряха срещу Ласитър в очакване.

— Срещу Уелс Фарго ли е?

— Ласитър се ухили. И Кено Бакет като него дълго време бе преследван от агентите на Уелс Фарго. За разлика от Ласитър той беше напълно невинен. Той не забравяше това и мразеше всичко, което имаше нещо общо с Уелс Фарго.

— Работата не е свързана с Уелс Фарго — каза Ласитър тихо.

Само му стана малко неприятно при мисълта за Сидни Блад. Но тъй като щяха да яздят поотделно, не беше необходимо да разправя на Бакет за Блад.

— Знаеш, че щеше да ми е по-приятно, ако беше свързано с Уелс Фарго, Ласитър — изръмжа Бакет.

Ласитър сви рамене.

— Не винаги може да се избира, Кено — отвърна той. — Като те гледам на какво приличаш, петстотин долара ще ти се отразят добре.

Каубоят го гледаше втренчено.

— Надявам се, че няма да ми удържиш тези триста долара, с които натъпка гърлото на Хол.

Ласитър поклати глава.

— Разбира се, че не. Това са разходи, които нашият работодател поема.

Бакет дръпна бутилката от ръката му и си напълни чашата за четвърти път.

— Все пак имаме достатъчно време, за да си допием бутилката, нали? — измърмори той.

Ласитър поклати глава.

— Можеш да вземеш бутилката със себе си, Кено — каза той.

— Къде е крантата ти?

Той познаваше сивия Уолъч на Бакет. С това животно каубоят никога нямаше да се раздели. А и нямаше да намери толкова лесно нов кон, който да носи тежестта му и при това да е дяволски бърз.

— В обора на Къръл — изръмжа Бакет, изпи петата си чаша и затвори бутилката. Той последва Ласитър против волята си и тръгна с него по Ален Стрийт.

На ъгъла на Четвърта улица той помоли Ласитър да почака за момент и влезе в една къща. Над Ласитър се отвори един прозорец и оттам на улицата едно след друго излетя всичко от гардероба на Кено Бакет.

Малко след това, усмихвайки се стеснително, на входа се появи самият Бакет и вдигна рамене. На бузата му до раната от порязването се бяха появили и следи от одраскване.

— Не й е приятно, когато я напускат внезапно — промърмори той. — Нямаш ли някой цент за мен?

— Това е прахосничество — отвърна Ласитър. — За тия пари можехме да си купим две бутилки.

Кено Бакет сияеше.

— Пак имаш право — каза той. — Винаги си бил много умно момче, Ласитър.

Горе на прозореца се показа руса, чорлава гдава.

— Ласитър! — извика един звънлив глас.

Той вдигна глава.

По дяволите, точно Беки Хокинс ли трябваше да си избере Бакет!

Ласитър ускори крачките си. Бакет бързаше зад нето, доста объркан.

— Ласитър! Не си тръгвай пак веднага! — викаше Беки. — Винаги съм те търсила! По дяволите, спри, кучи сине!

Те стигнаха до обора на Къръл. Ласитър помогна на Кено Бакет да оседлае сивия си кон, който с опърпаната си козина и половин ляво ухо приличаше на изрод. Но Ласитър познаваше качествата на това грозно животно.

Ласитър също беше подслонил тук коня, който бе взел от Лордсбърг, защото искаше да запази Груло за ездата до Уулфс Хоул.