Джек Слейд - В бърлогата на звяра

— Какво трябва да направя за теб? Да набия стария ти мъж, за да стане по-великодушен ли?

Тя сърдито поклати глава.

— Не ми се присмивай! — отвърна енергично. — Ако ми помогнеш, ще ти дам сто хиляди долара.

Ласитър подсвирна през зъби. Това не беше лошо предложение. Но по размера на сумата Ласитър веднага разбра, че вероятно не е точно той човекът за нея.

— Какво трябва да направя? — попита той.

Тя отметна глава назад.

— Искам да не връщаш тук, в Лордсбърг, единия заложник, който е в ръцете на Джуд Донован — каза тя твърдо.

Ласитър разбра. Но все пак каза:

— О’кей! Сто хиляди долара, нали?

Зелените й очи блестяха триумфиращо. Тя кимна енергично.

— Обещавам ти, Ласитър — прошепна тя с дрезгав глас. — А от това… — тя посочи към леглото — … можеш да получиш колкото искаш, щом си изпълниш задачата.

— И? — попита той.

— Какво и?

— Не забрави ли нещо? Все още не знам кой заложник не бива да връщам в Лордсбърг и коя си ти?

Тя не отговори веднага. Изведнъж в погледа й се появи съмнение. Изглежда се питаше дали не беше поизбързала малко.

— Става дума за Гуендолин Кимброу — каза накрая тя с глас, в който се надигаше злоба. — А мъжът ми е Клейтън Кимброу. Ако дъщеря му не се върне, той ще трябва да завещае наследството си на мен!

Ласитър изобщо не беше помислил за това. В първия момент беше така зешеметен, че не отговори. Той замислено гледаше Бриджит Кимброу. Тя изглеждаше дяволски добре, но душата й беше изгнила до дъно.

— Вече знаеш — продължи Бриджит Кимброу с изпълнен с омраза глас. — Гуендолин не бива да доживее освобождението. Как ще умре — ми е все едно. Давам ти пълна свобода на действие.

— Хей — каза Ласитър провлачено. — За такова нещо не сме говорили.

— За какво? — Тя смръщи тъмните си вежди така, че на челото й се появи отвесна бръчка.

— Че трябва да убия заложницата — отбеляза Ласитър невъзмутимо. — Ти каза, че трябва да се погрижа единият заложник да не се завърне в Лордсбърг. Така че ще я заведа в Таксън.

Тя тихо изкрещя и ако Ласитър не беше предвидил подобна реакция, Бриджит щеше да му издере лицето с дългите си нокти.

— Проклет да си, кучи сине! — изсъска тя.

— За това няма ли да получа сто хиляди долара? — попита Ласитър, хилейки се.

— Не, по дяволите! — извика тя и тропна с крак. След това рязко се обърна и изтича към вратата. След като я отвори, се обърна още веднъж:

— Никога няма да ти простя това, Ласитър! — каза тя, разтреперана от гняв. — Ще намеря някой друг, който за сто хиляди долара ще убие не един, а двама души!

Ласитър замислено погледна след нея.

Кимброу не е толкова умен, колкото смятах, мислеше си той. Но често жените са слабото място на остаряващите мъже, които иначе никой не е успял да победи цял живот.

На Ласитър повече не му се мислеше дали да разкаже на Клейтън Кимброу за срещата си с Бриджит. Тъкмо се канеше да загаси лампата, когато на вратата се почука.

— Кой е? — попита той.

— Мисис Трейнър — каза съдържателката на пансиона.

— Един момент, мисис Трейнър. Вече съм се приготвил да лягам.

Ласитър бързо взе одеялото от леглото и го уви около кръста си. След това й каза, че може да влезе.

В ръцете си тя държеше купа с вода и гледаше Ласитър с широко отворени очи.

Той посочи към водата.

— Какво е това, мисис Трейнър?

— О! — тя трескаво преглътна и направи усилие да отмести поглед от горната част на голото му тяло. — Мисис Кимброу каза, че ви трябва купа студена вода, за да се охладите.

Ласитър се засмя.

— Оставете я на масичката, мисис Трейнър — каза той. Тя отиде и остави купата. Той мислеше, че мисис Трейнър ще излезе от стаята му по най-бързия начин, но тя остана до масичката и каза:

— Мисис Кимброу е много хубава жена.

Ласитър я погледна. Мисис Трейнър беше вдовица, загубила вероятно мъжа си много рано. Ласитър й даваше около 30 години, а и тя си имаше всичко, което можеше да се очаква от една зряла жена. Лицето й беше малко измъчено от многото грижи и тежката работа, но беше симпатично. Щеше да е още по-симпатично, ако се усмихваше по-често.

— Трябваше да разговарям с мисис Кимброу по делови въпроси — каза той. — Мъжът й я е изпратил при мен. Да, тя наистина е хубава, но червенокосите не са по вкуса на всеки. На мен например много повече ми харесват кестенявите коси.

Тя силно се изчерви и неволно посегна към кестенявата си коса, която беше свила в кок на тила си.

— О, мистър Ласитър — прошепна тя. Ласитър се приближи до нея.