Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Когато двамата излязоха от обора, видяха, че русата Беки Хокинс тича през Степуок. Беше облечена криво-ляво, а мъжете наоколо подвикваха и я окуража ваха.

— Хайде да изчезваме оттук! — извика Ласитър и пришпори коня си.

Сивият кон на Кено Бакет го последва. Като се изравни с него, Кено му хвърли сърдит поглед.

— Ти наистина си проклет кучи син! — каза той заядливо.

Пицето на Клейтън Кимброу беше потъмняло от яд. Той обърна на един дъх уискито си, което му беше сипал барманът и хотел „Каноа“.

— Това проклето копеле! — ръмжеше той.

Сидни Блад погледна фермера през рамо.

— Казах ти, Клейтън. Донован не е с всичкия си. Не трябва да очакваш от него, че ще постъпва като нормален човек. Като усети, че искат да го прекарат, реагира като раздразнена гърмяща змия.

Клейтън Кимброу изсипа и второто уиски в гърлото си и избърса устни.

— Шест дни! Ласитър няма да успее! Кой знае кога ще се върне в Лордсбърг. А може и да не намери хората, които му трябват!

Блад леко се усмихна.

— Тогава двамата с Ласитър сами ще заминем за Джила Маунтънс — каза той.

Фермерът го погледна втренчено.

— Искаш да заминеш заедно с Ласитър ли, Сид? — Той поклати глава. — Това е лудост! Тогава Донован веднага ще разбере, че срещу него се крои нещо и няма да иска да спази споразуменията. Какво стана с човека, който донесе ултиматума? Научи ли той нещо за смъртта на Кели Ларкин?

Сидни Блад сви рамене.

— Мисля, че не. Той напусна Лордсбърг веднага. Надявам се, че не греша. Ще видим, когато всичко свърши. Ласитър сигурно вече има някакъв план. Като се върне, ще решим как да действаме.

Клейтън Кимброу кимна. Той искаше да каже нещо, но видя, че Сидни Блад гледа през рамото му. Явно беше забелязал нещо интересно.

Докато се обръщаше, Кимброу чу, че един груб глас пита за нето.

Като видя стоящите на вратата петима мъже, по лицето му се изписа отвращение. Двама от служителите на хотела се бяха изправили пред тях, но Кимброу разбра, че те почти се насират от страх.

— Махни се от пътя ми, палячо! — избоботи единият от мъжете, брадат и мръсен, който сигурно не се беше къпал повече от четири седмици.

Останалите четирима изглеждаха още по-зле. Дрехите им бяха прашни и мазни, лицата брадясали и покрити с мръсни петна.

— Хей! — изръмжа брадатият над двамата служители, — има ли сред вас някой, който да се казва Кимброу?

Клейтън Кимброу хвърли бегъл поглед към Сидни Блад. След това си спомни, че преди да се споразумее с Джеймс Т. Бейли, беше говорил и с някои други хора за това, че му трябват добри стрелци за една деликатна задача. Бейли му беше препоръчан от един приятел във Вашингтон, а в лицето на Ласитър адвокатът бе намерил първокласен стрелец.

Клейтън Кимброу излезе напред. Той не искаше да предизвика размирици, каквито биха се получили, ако служителите на хотела се опитаха да изхвърлят мръсните типове.

— Аз съм Кимброу.

Известно време брадатият го гледа втренчено с леден поглед. След това просто отмести човека пред себе си и приближи до фермера.

Служителят се опита да протестира, но Кимброу му даде знак да запази спокойствие.

— Ето ни, мистър Кимброу — каза той с гръмогласния си глас и посочи към четиримата юначаги, които го бяха последвали и освиниха килима с мръсните си ботуши.

Клейтън Кимброу смръщи вежди.

— Какво означава това? — попита той.

— Ха! — усмивката на брадатия изчезна. Той леко наведе глава напред и гледаше фермера както лешояд плячката си, която още не е съвсем мъртва. — Нали търсехте няколко здравеняци, които да се заемат с някаква опасна задача. Ето че ние се отправихме на път и сме препускали дотук триста мили от Флегстаф.

Кимброу поклати глава.

— Оттеглих предложението си преди две седмици, защото намерих човека, който ми трябва, мистър.

Брадатият преглътна. Лицето му пламна, защото това, което чу, въобще не му хареса. Това ясно можеше да се разбере по разкривената му гримаса.

— И как се казва този човек? — попита той дрезгаво.

— Не знам дали това ви засяга, мистър… — Кимброу още не беше се доизказал, когато брадатият го сграбчи с косматата си ръка за жилетката и го дръпна към себе си. Кимброу имаше великански ръст и макар че беше прехвърлил петдесетте, в мускулите му все още се криеше огромна сила, но той усети, че въшливият бандит пред него е по-силен.

Сидни Блад беше пребледнял. Той се опита да посегне към револвера си, но в същия миг усети нещо твърдо в ребрата си. Твърде дълго бе задържал погледа си върху брадатия, така че му убягна кога двама от другите бавно са се промъкнали зад гърба му. Апашките им физиономии се хилеха гадно.