Джек Слейд - В бърлогата на звяра

— Каскит ли? — попита Ласитър и вдигна вежди. Каскит означава ковчег. Странно име си е избрал този човек. Как така ще се казва Каскит?

По лицето на Коб се разля широка усмивка. Горните му резци щръкнаха над долната устна. Приличаше на плъх.

— Иди в Уйлкокс и ще видиш сам, Ласитър.

Колата беше натоварена. Ласитър доведе своя кон и го завърза здраво отзад за каруцата После подкара двата впрегнати в колата коня и излезе от двора, без да се обръща повече към Жилбер Коб. Насочи конете към кръчмата, откъдето се разнасяше гръмливият глас на Кено Бакет.

Ласитър подаде предпазливо глава, защото очакваше всеки момент да чуе шум от трошене на дърво. Само не това — мислеше той. Но за щастие в този миг Кено Бакет започна да пее.

Кено Бакет беше взел две бутилки уиски. Той все още хъркаше върху дъното на малката коча до сандъците с оръжие и муниции, когато Ласитър скочи от капрата и завърза конете пред една порутена кочина в предградието на Уйлкокс.

Ласитър се надяваше, че спирането в Уйлкокс ще си струва труда. Добре би било да разполага с човек, който умее да се справя с картечницата и оръдието. Като вземе и Орвил Мак Интайър, се събираше трупа, с коячо можеше да накара бандитите на Джуд Донован да разберат какво е страх.

На почукването на Ласитър в колибата не отговори никой.

Той ритна с ботуша си висящата накриво върху пантите врата, скована от червени дъски.

В занемарената стая беше мрачно. Той почака, докато очите му привикнат към тъмнината, след това предпазливо влезе. В порутеното помещение ставаше страшно течение.

Погледът на Ласитър попадна върху един голям, продълговат черен сандък, който Стоеше по средата на стаята. Дървената му повърхност блестеше, като че ли някой я беше полирал.

Ласитър се приближи и чак сега разбра, че всъщност това е ковчег.

Той спря изненадан.

Още повече се изненада, когато капакът на ковчега изведнъж се отвори насреща му. Над големите колкото доларова монета дула на една къса пушка се хилеше гладка, добре избръсната физиономия.

Ласитър разпери ръце, за да покаже на човека, че няма лоши намерения. Сега той разбра защо човекът се наричаше Каскит. Ласитър намираше това малко зловещо, но той не беше от тези, които се подиграват с приумиците на другите.

— Жилбер Коб ми каза, че мога да ви намеря тук, Дешър — каза той.

Каскит Бейл Дешър изскочи от ковчега си. Дулата на пушката му все още бяха насочени към корема на Ласитър.

— Коб ли? Какво общо може да има човек като вас с един такъв мошеник?

Думите на Дешър допаднаха на Ласитър. Човекът веднага му стана симпатичен.

— Трябваше да купя от него оръжия за една поръчка — отвърна той. — Ако времето ми не беше толкова малко, щях да си потърся друг търговец.

Дешър махна с ръка.

— Всички тия мошеници са един дол дренки — каза той презрително. — Трябва да ги вдигнат във въздуха с всичките им оръжия.

— Коб ми каза, че добре се справяте с картечница и оръдие и че в момента сте без работа — каза Ласитър.

— Това копеле винаги е дяволски добре информирано — измърмори Дешър. — Е добре, без работа съм. Какво гласи предложението ви и какво ще получа?

— Петстотин долара — каза Ласитър, представи се и обясни с няколко думи в какво се състои работата.

— Ние двамата сами ли? — попита Дешър скептично.

— И още трима други. Единият се казва Сидни Блад. Другият е Орвил Мак Интайър от Таксън и Кено Бакет.

Дешър започна да се хили.

— Да сме наясно — каза той весело. — Ще трябва да изчакате какво ще каже Кено Бекет по въпроса дали ще участвам и аз.

Ласитър поклати глава.

— Има ли нещо между вас?

— Бекет не може да ме понася, а и аз него също — това е всичко — каза Дешър равнодушно. — За мен той е бясно куче, а според него аз съм смахнат, заради ковчега.

Ласитър се засмя.

— Човек не трябва да му се сърди — той кимна към ковчега.

— Не е ли доста неудобно винаги да мъкнете със себе си това нещо, Дешър?

— Спокойно ме наричайте Каскит, както правят всички, Ласитър. Станало ми е навик. Сигурно е малко неудобно, но тъй като така или иначе не обичам да седя в седло върху някое от тези дългокраки животни, по-приятно ми е да пътувам с кола, за мен няма голяма разлика. Затова пък ковчегът е винаги с мен, в случай че нещо ми се случи, което при моята работа не е изключено. Изпитвам ужас, като си помисля, че мога да бъда закопан в някой набързо скован сандък или само в парцалите си. Един човек има право да се надява, че поне ще бъде погребан както трябва. В никакъв случай не бих искал да се лиша от това.