Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Бейли преглътна и кимна енергично.

— Ако Джуд Донован научи това, от яд ще убие заложниците на място, защото ще предположи, че няма да може вече да си получи парите.

Точно така беше. За да се освободят заложниците, сега трябваше да се бърза. Смъртта на Кимброу не можеше да се пази в тайна дълго време. Ласитър проклинаше бандитите, които с примитивния си акт на отмъщение бяха изложили на смъртна опасност живота на двама невинни.

Когато Ласитър влезе при Сидни Блад, младият бандит вече беше умрял.

Щом Ласитър чу името на Ройбен Карнахан, се вбеси. Той самият вече се беше срещал веднъж с вонящия койот и почти се спречка с него преди няколко години, когато Сидни Блад и агентите на Уелс Фарго бяха по петите му. Кимброу беше назовал пред Карнахан името на Ласитър и сега той беше сигурен, че в следващите дни ще се озове някъде лице в лице с опасния бандит. Дано поне е след като свърши работата си в Уулфс Хоул.

— Вчера тук беше един пратеник на Донован — каза Сидни Блад, след което Ласитър се отдалечи от трупа на младия бандит. — Постави нов ултиматум. В срок от три дни, считано от днес, иска да има откупа на масата пред себе си или ще убие помощник-шерифа Джим Харууд.

Ласитър не беше изненадан. Не очакваше друго от лудия бос на бандитите. Това означаваше, че адски трябва да бързат.

— Трябва веднага да тръгвате, Ласитър! — каза Джеймс Т. Бейли. — Не бива да губите и минута повече!

— При изгрев слънце, не по-рано! — отвърна Ласитър хладно. — Имам още някои неща за уреждане.

Без да обръща внимание на джафкащия Джеймс Т. Бейли, той кимна на Сидни Блад, каза му, че при изгрев слънце трябва да е зад пансиона на мисис Трейнър заедно с коня си и излезе.

Проклинаше факта, че Орвил Мак Интайър не е дошъл.

Сигурно шотландецът е бил възпрепятстван. Ласитър знаеше, че иначе на него може да се разчита стопроцентово.

Не можем да го чакаме, мислеше той гневно.

Животът на двамата заложници висеше на косъм. В това отношение Джеймс Т. Бейли имаше право.

Значи трябваше да замине само с четирима души. Ласитър се надяваше, че ще успее да обедини Сидни Блад и странния Каскит Бейл Дешър с Кено Бакет. В краен случай ще му тикна ремингтъна си под носа, мислеше той решително.

В пансиона той измъкна Каскит от леглото, т.е. от ковчега, и му поръча да приготви всичко необходимо за тръгване в ранните утринни часове. Той самият отиде да доведе Кено Бакет. Надяваше се, че няма да намери лудия каубой пиян до козирката някъде в сламата.

Ласитър знаеше, че ще си има неприятости, но и през ум не му беше минавало, че Кено Бакет ще се държи като луд.

Огромният мъж стоеше по средата на двора зад пансиона на Бес Трейнър със силно зачервено лице и крещеше.

— В какво ме забърка, Ласитър, ти трижди проклето копеле! Я ги погледни! Един побъркан, който се мъкне насам-натам със собствения си ковчег! И един проклет кръволок на Уелс Фарго! Знаеш, че не понасям до смърт такива типове! Няма да дойда, Ласитър! По-скоро ще ви застрелям всичките!

Ласитър не изпускаше от поглед Каскит Дешър и Сидни Блад.

Блад беше бесен. Дясната му ръка се намираше съвсем близо до дръжката на револвера. Изглеждаше решен на всяка следваща обида да отговори с куршум.

Каскит Бейл Дешър пък седеше равнодушен. Ласитър знаеше, че под широкото си яке той държи в ръка готова за стрелба късата си пушка.

— Не откачай пак, Бакет — каза Каскит хладно.

В мозъка на Бакет нещо прещрака. Изведнъж той извади тежкия си колт и изрева:

— Ще те убия, Каскит!

Каскит само се усмихна.

— Тогава Ласитър ще има двама души по-малко — каза той невъзмутимо. Изведнъж двете големи дула на пушката му се насочиха срещу Бакет.

— Бъди разумен, Кено — намеси се Ласитър. Наистина имаме по-важна работа, отколкото да се държим тук един друг за гърлата.

Горящият поглед на Бакет се местеше от единия към другия. В малките му светли очи проблясваха пламъчета. Ласитър облиза устни. По дяволите, той наистина откачи, мислеше той разтревожен. Видя, че Блад беше хванал дръжката на своя револвер.

— Всички сте срещу мен! — задъхваше се Бакет. — Е, добре, започвайте тогава! Мога да изляза и срещу трима ви!

Ласитър видя блясъка в малките очички на Кено Бакет. Ръката му посегна към ремингтъна, но в този момент в двора изплющя изстрел, Колтът на Кено Бакет се завъртя във въздуха и падна в праха до черния лъскав ковчег на Каскит Бейл Дешър.

Кено Бакет стоеше като препариран. След това, както и другите, той погледна към входа на двора, където върху капрата на лека конска кола седеше един сух мъж, а върху коленете му беше оръжието, от чиято цев все още излизаха спирали от барутен дим.