Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър гледаше ковчега. Черният предмет сигурно струваше цял куп пари. Беше облицован с бяла коприна. Там, където грабваше да са краката, Каскит беше застлал парче зебло.

Чудакът бе проследил погледа на Ласитър.

— За ботушите ми е — каза той, подсмихвайки се. — Ако ги оставя пред ковчега, Всеки веднага би разбрал, че съм вътре, нали?

Ласитър също се усмихна и му подаде ръка. Каскит Бейл Дешър, който отдавна вече беше свалил пушката, също протегна ръка.

Орвил Мак Интайър още го нямаше, когато вечерта на третия ден Ласитър се върна в Лордсбърг доста изтощен и насочи колата с оръжието към двора на пансиона на мисис Трейнър.

Междувременно Кено Бакет вече отново яздеше сивия си грозен кон и имаше такава физиономия, сякаш току-що беше изял някой особено кисел лимон.

Когато по време на пътуването се събуди и видя, че след тях се влачи Каскит Бейл Дешър с лекия си файтон и ковчега, той веднага се сбогува с Ласитър и му каза, че ще го целуне на едно място, ако се хване да върши работа с такъв откачен човек като глупака с ковчега.

Ласитър спокойно го изслуша, но след това сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна и каза, че Бакет може да върви, където пожелае, но ако преди това върне тристата долара.

За момент Кено Бакет изглеждаше така, сякаш ще посегне разгневен към револвера, но все пак навреме се сети, че Ласитър му беше доказвал вече няколко пъти кой е по-добрият в това отношение.

Каскит наблюдаваше сцената с голям интерес. Макар че не можеше да понася Бакет, той се респектираше от бързата му ръка, затова беше още повече учуден, че Бакет подви опашка пред Ласитър.

Дълбокото му уважение към Ласитър, за когото вече беше чувал някои неща, се увеличи.

Ръмжейки, Кено Бакет се беше подчинил на Ласитър. Оттогава той яздеше пред двете коли почти на миля разстояние, за да не е необходимо да понася присъствието на Каскит. Той не искаше да отседне заедно с тях в пансиона. Намери си евтин подслон на една съседна улица и каза на Ласитър, че ако някой го търси, той е в кръчмата на Дизърт, но да не изпраща Каскит да го вика, защото ще се случи нещастие.

Ласитър даде на Каскит няколко банкноти и му възложи да набави останалото снаряжение. Трябваха им още муниции, а също провизии и вода.

Ласитър изчака, докато Каскит изчезне от двора, и тогава накара прислужника на мисис Трейнър да се погрижи за конете. Той самият покри колата с оръжието с едно чергило и се качи в стаята си.

Малко по-късно се почука. Като влезе в стаята, Бес Трейнър се усмихваше.

— Банята ти е приготвена, Ласитър — каза тя нежно. Ласитър се изкъпа по-бързо от обикновено. Изпитваше вълчи глад след дългата езда, а и не само глад.

Бес Трейнър беше отлична готвачка. Ласитър трябваше да се самопринуждава да не яде прекалено много.

Бес хапна съвсем малко. Тя поглъщаше с поглед Ласитър, когато той гледаше към чинията си. В мислите си тя сигурно вече беше един час напред.

Той знаеше, че тя е вдовица от пет години и оттогава не е срещнала мъж, който да заеме празното място до нея в леглото.

Тя остави мръсните чинии и купи върху масата.

Цялото й тяло трепереше, когато Ласитър отиде с нея в спалнята и я съблече. Но с нежността си Ласитър я освободи от страха и Бес Трейнър плачеше от щастие, когато в ръцете на Ласитър желанията й се сбъднаха и се отпусна изтощена настрана.

На Ройбен Карнахан не му беше лесно да улучи подходящия момент. Клейтън Кимброу рядко напускаше хотела, а когато излизаше, с него винаги се движеше онзи мрачен тип с черния костюм, който си отваряше очите на четири, откакто хората на Карнахан бяха успели да го хванат натясно.

Междувременно Карнахан научи също и коя е неговата работодателка. Достатъчно беше само да попита за една червенокоса, за да му отговорят веднага, че това би могла да бъде само мисис Кимброу.

Ройбен Карнахан се хилеше. Жената беше печена мадама. Да нареди да убият най-напред стария, а след това и заварената дъщеря, за да може да пипне наследството!

Мисълта за Бриджит Кимброу не напусна Ройбен Карнахан и през нощта, и през целия следващ ден. Обземаше го възбуда само щом си помислеше за нея. Той си представяше, че би могъл да бъде мъжът, който прахосва заедно с нея милионите на мъжа й.

Само че най-напред трябваше да убие стария.

Ройбен Карнахан беше разположил на пост хората си около входа на хотела. Конете им, оседлани и снабдени с провизии и вода, бяха наблизо в един двор, чийто изход извеждаше в южна посока. След убийството на Кимброу незабавно щяха да изчезнат през границата в Аризона.