Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър си отдъхна.

Вече не разчиташе, че Орвил Мак Интайър ще пристигне навреме от Таксън.

Мак Интайър насочи конете към мъжете. След това скочи от капрата. Изглеждаше още по-отслабнал, откакто Ласитър го бе видял за последен път. Панталонът и якето му висяха на него, като че ли бяха навлечени върху дръжка на метла. Кльощавият шотландец се ухили на Кено Бакет.

— Все още ли ти хлопа дъската? — попита той с дрезгавия си глас. — Мислех, че междувременно си отишъл на доктор и си се оперирал, Кено.

Ласитър беше изненадан не само от това, че Орвил Мак Интайър и Кено Бакет се познаваха, но и че Кено Бакет не се ядоса на думите му.

Мак Интайър протегна на Ласитър кокалестата си ръка.

— Радвам се да те видя отново, Ласитър — каза той и кимна с глава към каруцата. — Донесох го. Какво смяташ да правиш с него?

— За това ще говорим по-късно, Орвил — отвърна Ласитър. Той посочи към Каскит Бейл Дешър. — Това е Каскит. Ковчегът е негов трик. Държи винаги да е близо до него. Това да не те смущава.

Мак Интайър подаде ръка на Каскит.

— Явно познаваш Кено — продължи Ласитър. — А това е Сидни Блад. Петимата заминаваме за Джила Маунтънс. Сигурно вече си чул за бандитската шайка на Джуд Донован. Донован е задържал една жена и един мъж, които трябва да освободим. Подробностите ще обсъдим по пътя. Каскит, прехвърли ковчега си върху колата на Мак Интайър. Кено, помогни му при претоварването. Блад, ти ще се грижиш за конете.

— Какво ще правим с Бакет? — попита Сидни Блад.

— Ще язди с нас. Не мисли за обидните му думи. Не е съвсем наред с главата, но като боец е незаменим. Когато се започне, напълно можем да разчитаме на него.

Сидни Блад се съмняваше в това. Ласитър го прочете в очите му. Разбираше агента на Уелс Фарго. Не беше лесно да се погодиш с някой, който така открито ти демонстрира своята омраза и презрение.

През задната врата на пансиона на Бес Трейнър излезе адвокатът Джеймс Т. Бейли.

Бейли беше почервенял от яд. Пенснето трепереше върху носа му.

— По дяволите, Ласитър, не сте ли тръгнали още? — изджафка той. — Много добре знаете, че нямате кой знае колко време! Джуд Донован е достатъчно луд, за да изпълни заплахите си и да застреля Харууд.

— Махайте се, Бейли — каза Ласитър студено. — Само пречите тук.

Джеймс Т. Бейли жестикулираше с мършавите си ръце, напълно убеден в своята важност.

— Сега, когато мистър Кимброу е убит, вие работите за мисис Бриджит Кимброу, Ласитър. Тя иска да говори с вас още веднъж преди тръгването.

— Мисля, че трябва да побързам, Бейли! — отвърна Ласитър. — Кажете на мисис Кимброу, че може да говори с мен, като се върна с Гуендолин Кимброу и Джим Харууд от Уулфс Хоул.

След тези думи Ласитър се обърна и се канеше да тръгне към колата, за да помогне на Мак Интайър и Кено Бакет, но се спря.

Мислеше за изминалата вечер, когато Клейтън Кимброу беше убит от един бандит на име Ройбен Карнахан. Досега и той като другите смяташе, че Карнахан е искал да си отмъсти на Кимброу, понеже той не искал да му възложи работата на Ласитър и го беше изхвърлил.

Но сега всичко изглеждаше по-различно. Поне за Ласитър. Нямаше ли пръст в тази мръсна игра Бриджит Кимброу? Не беше ли се съюзила с Ройбен Карнахан, за да осъществи престъпния си план?

Ласитър вече беше убеден в това.

След убийството Ройбен Карнахан беше изчезнал с хората си зад граница в Аризона. Това можеше да означава само че типовете ще се опитат по поръчка на Бриджит Кимброу да объркат плановете на Ласитър.

Гняв обзе Ласитър. С най-голямо удоволствие би направил още едно посещение на Бриджит Кимброу, но наистина нямаше никакво време повече.

Сивата ивица на хоризонта откъм изток ставаше все по-широка. Трябваше да тръгват, ако искаха да изминат първата част от разстоянието до Джила Ривър.

Сидни Блад вече беше приготвил черния си кон за тръгване до изхода на двора.

Ласитър още веднъж проверяваше дали двата коня са добре впрегнати в колата, а после даде знак за тръгване на Орвил Мак Интайър и Каскит Бейл Дешър, които седяха на капрата. Самият той се метна върху седлото на своя Груло, който през последните три дни си беше отпочинал добре.

Бес Трейнър стоеше на прозореца и тайно му махаше с ръка.

Ласитър се усмихна. Той се зарече да сдържи обещанието, което й беше дал. След дяволски трудната работа би останал при нея една седмица да наваксат всичко, което тя бе пропуснала през последните пет години след смъртта на мъжа си.