Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър стисна устни. Дали не подцени Джуд Донован? Ако босът на бандитите беше изпратил някой от хората си в Силвър Сити да наблюдава мнимото нападение на Ласитър върху Минната банка, в Уулфс Хоул щяха да влязат направо в устата на вълка.

С няколко думи Ласитър разказа с какъв трик е смятал да промъкне хората си през клисурата в Уулфс Хоул.

— Хей — каза Сидни Блад, — за това ти е необходима плячка.

Ласитър само погледна човека на Уелс Фарго. Блад отмести погледа си. После бавно поклати глава.

— Нищо няма да излезе от това, Ласитър — измърмори той. — Ако отида в Уулфс Хоул без откупа, Донован ще ме изправи до Харууд и ще ни разстреля двамата.

— Не и ако твърдиш, че парите са били у теб, но си ги скрил някъде в Уулфс Хоул. По този начин ще го подмамиш, че ще му кажеш къде е скривалището, когато той пусне Харууд и Гуен Кимброу.

Блад шумно въздъхна.

— Той никога няма да се хване на тази въдица, Ласитър.

— И аз не вярвам, но това ще го накара да се замисли. Може би ще накара хората си да търсят парите. Докато не ги намерят, той няма да разстреля нито теб, нито Харууд. Тогава аз вече ще съм в Уулфс Хоул и ще го вкарам в ада.

Недоверие се четеше в очите на Блад. Но после той кимна в знак на съгласие. Знаеше, че Ласитър никога не би могъл да влезе в Уулфс Хоул без парите.

— Добре — каза той. — Давам ти парите. Ще тръгна веднага и ще хвана онзи там. Ако Донован се усъмни защо неговият човек не се е върнал в Уулфс Хоул преди теб, кажи му, че шерифът в Силвър Сити е застрелял един непознат.

Те се спуснаха обратно по хълма и тръгнаха към конете си. Блад откопча от седлото натъпканите торби и ги подаде на Ласитър.

Ласитър се усмихна.

— Имаме късмет, че Кимброу даде парите, преди да умре. От мисис Бриджит Кимброу нямаше да ги получим никога.

Сидни Блад безмълвно оседла врания си кон.

Другите го гледаха изненадани, когато той скочи върху седлото и се понесе.

Ласитър гледа след него известно време. Надяваше се, че Блад ще успее да залови бандита. Иначе Уулфс Хоул щеше да се превърне в смъртоносна клопка за тях.

За момент си спомни и за Ройбен Карнахан и въшливите му типове. Ако Карнахан работи за Бриджит, спокойно щеше да чака да види дали Ласитър ще успее да изведе заложниците от Уулфс Хоул. Чак тогава щеше да предприеме нещо, за да спечели премията си.

Ласитър отиде при дутите. Намести торбите със стоте хиляди долара върху колата и обясни на мъжете защо Блад е заминал.

Тропотът на конски копита и скърцането на колата бяха единственият шум, който се чуваше по Мейн Стрийт на Уулфс Хоул.

Най-отпред яздеше Ласитър.

В клисурата нямаха затруднения. Наистина стражите се бяха учудили, че Ласитър и хората му се появяваха с кола, но Ласитър им даде необходимото обяснение. Той твърдеше, че колата, върху която имаше един голям странен кош и ковчег, са взели от един човек малко преди Уулфс Крик Джордж, който изчезнал по посока на Уулфс Крик. След като стражите провериха торбите и видяха големите вързопи с долари, вече не намериха за необходимо да претърсват колата по-щателно. Така картечницата и оръдието под високото дъно на колата останаха неразкрити.

Тази сутрин в Уулфс Хоул беше още по-тихо, откакто Ласитър го видя за първи път.

Все пак го полазваха тръпки. Под периферията на каубойската шапка погледът му се плъзгаше по запустелите къщи. Изведнъж се сепна.

В отворената врата на един обор видя сянка.

Като се вгледа по-добре, дъхът му спря.

На вратата висеше един мъж.

Ръцете му бяха завързани за горната напречна греда, а краката — за страничните греди.

Черното облекло, което носеше човекът, не оставяше никакви съмнения относно неговата самоличност.

Завързаният беше Сидни Блад.

Ласитър здраво стисна устни. Блад с право се беше опасявал. Джуд Донован сигурно е бил бесен, когато Блад не му е дал откупа.

Изглеждаше така, сякаш освен помощник шерифа Джим Харууд за назидание той искаше да убие и Блад.

Едва забележимо Ласитър насочи Груло към лявата страна на улицата, така че да може да мине съвсем близо покрай Блад. Агентът на Уелс Фарго леко се помръдна. Ласитър видя, че очите му са отворени. Беше ли хванал Блад бандита, когото бяха забелязали в късния следобед на предишния ден?

Ласитър трябваше да знае. Погледът му се плъзна към кръчмата Емпайър, която се намираше на около петдесет ярда, но и там нищо не помръдваше.

Точно пред Блад Ласитър дръпна юздите на Груло.