Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър замахна с дясната си ръка. Дулото на ремингтъна му улучи слепоочието на Трей Ларкин. Бандитът моментално се свлече.

Боб Ларкин се замята.

Натъкна се на замахващата ръка на Ласитър. Ласитър изби револвера от ръката му и в следващия момент Кено Бакет се приближи и с един-единствен удар го изпрати в царството на сънищата.

— Завържете ги и им запушете устите — каза Ласитър. — Ще ги оставим в някоя празна къща. Побързайте! Трябва да тръгнем, преди Джуд Донован да е разбрал, че ги няма.

Бакет и Каскит Дешър завързаха бандитите и ги отнесоха.

Ласитър влезе в обора, където Орвил Мак Интайър разпалваше буен огън. Горещият въздух влизаше в отвора на балона и той ставаше все по-голям. Петролната горелка вече бе монтирана върху коша.

— Колко време ти трябва още, за да можеш да излетиш? — попита Ласитър.

— Най-малко още половин час — отвърна шотландецът, — иначе ще заседна на планинския хребет.

— Благоприятен ли е вятърът?

— Облаците се носят на югоизток към границата на Ню Мексико.

Ласитър кимна.

— Тръгваме, Мак Интайър. Ти се грижи само за момичето и Джим Харууд. Бакет, Дешър, Блад и аз ще се оправим.

— Какво стана на двора?

— Близнаците Ларкин душеха наоколо. Извадихме ги от играта.

Обвивката на балона се опря до стената. Мак Интайър дръпна плата, за да не се скъса. Ласитър излезе от обора.

Кено Бакет и Каскит Дешър тъкмо се връщаха.

Не беше необходимо Ласитър да им дава заповеди. Те знаеха какво трябва да правят.

Дешър стисна по-здраво пушката си и последва Ласитър и Бакет, когато излизаха от двора.

Чуха виковете от кръчмата. Вероятно Шийна Ларкин пак седеше върху малката сцена с възбуждащия си корсаж и предизвикваше бандитите.

Ласитър стоеше с Кено Бакет в сянката на стената зад Емпайър и чакаше Каскит Дешър да отвори катинара на малката врата до вратата на обора.

Изведнъж Дешър се изправи и кимна на Ласитър и Бакет. Вратата се отвори навътре. Вмъкнаха се в обора. Дешър отново затвори. Беше тъмно като в рог. Ласитър не можеше да види даже ръката си. Бакет се блъсна в него и тихо изруга. Един кон изпръхтя и започна да рие с копита.

Нямаше смисъл да се движат опипом в тъмнината.

Ласитър драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. Главичката на клечката изсъска остро, после малкото пламъче освети разкривената физиономия на Бакет. На страничната греда Ласитър видя един фенер. Приближи се и поднесе клечката към фитила. Жълтеникава светлина освети обора.

В дъното Ласитър откри стълбището, което водеше към горния етаж на кръчмата. Крясъците на бандитите бяха заглъхнали. Слушаха звънкия като камбана глас на Шийна Ларкин.

Каскит Дешър вече беше тръгнал и се приближи до стълбището, под което имаше няколко врати. Ласитър го последва, след като беше дал знак на Бакет да държи под око вратата горе на тясната галерия.

Дешър спря пред една залостена с напречна греда врата.

Ласитър му помогна да свалят безшумно гредата от подпорите. После Дешър отвори вратата.

Ласитър държеше ремингтъна в ръка. Дулото му беше насочено към малката стая, натъпкана с инструменти, седла, поводи и юзди.

След това в един ъгъл той откри свита на кълбо фигура. На слабата светлина на фенера блестеше руса коса.

— Мис Кимброу? — каза Ласитър с прегракнал глас.

— Не… — прошепна момичето с разтреперан глас. — Моля, не ми правете нищо!

С няколко крачки Ласитър се озова до нея.

— Не се страхувайте, мис Кимброу — каза той тихо. — Ние не сме от бандитите на Донован. Изпрати ни вашият баща да ви освободим. — Той я хвана за ръката. Чак сега видя, че тя бе увила около тялото си едно тъмно одеяло. Беше гола. Цялото й тяло трепереше.

— Съвземете си, Гуен — каза Ласитър. — Нямаме много време. Знаете ли къде бандитите са затворили Джим Харууд?

Ласитър трябваше да я подкрепя, иначе тя щеше да се свлече на земята. Гуен конвулсивно притискаше одеялото около тялото си.

— Той е в съседната стая…

Дешър вече се промъкваше натам. Вратата към втората стая не беше заключена. Ласитър чуваше тих шум и като водеше Гуен Кимброу към обора, видя, че Дешър прерязва въжетата на един завързан мъж.

Ласитър смяташе да изчака, докато Дешър свърши, но в този момент Кено Бакет издаде съскащ звук.

Ласитър бутна леко Гуен Кимброу, за да я скрие под стълбите.

— Хей… — каза един глас над Ласитър.

Ласитър искаше да даде знак на Кено да се скрие и да изчака, но той реагира като гърмяща змия, която са настъпили. Колтът му изгърмя. Трясъкът се смеси с яростния вик на мъжа над Ласитър.