Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър се хвърли напред, защото позна гласа на Джуд Донован.

Сега по тясната галерия плющяха изстрели. Бакет отскочи в прикритието. Ласитър се претърколи по пода на обора. Докато се търкаляше, отправи един изстрел нагоре към Донован, който вече беше на стълбата. Улучи боса на бандитите в лявото рамо и той залитна.

От прикритието си Бакет отправи втори изстрел към него. Този път го улучи. Ласитър видя кървавата диря върху лявото слепоочие на Донован.

Босът на бандитите политна напред и се строполи по стълбата. Удари главата си в една греда, въздъхна и изгуби съзнание.

Каскит Дешър изскочи от малката стая. Следваше го младо момче. Русата коса се беше залепила за челото му. Като видя Гуен Кимброу, се спусна към нея и закрилнически я прегърна.

Кено Бакет се спусна към стълбата.

— Остани тук, по дяволите! — изсъска Ласитър, изправяйки се на крака — Къде отиваш?

— Донован сигурно е прибрал цял куп долари — изпъшка Бакет. Вече беше стигнал до стълбата, скочи през безчувствения Донован и заизкачва по три стъпала наведнъж.

Ласитър проклинаше. Обърна се към Каскит Дешър и каза:

— Заведи момичето и Харууд при Мак Интайър. Кажи му да излита веднага. Ти прекарай колата по Мейн Стрийт и дръж кръчмата под обстрел, ако бандитите се опитат да свалят Мак Интайър от въздуха.

Ласитър не дочака отговора на Дешър, обърна се и хукна след Кено Бакет, който вече беше изчезнал през вратата. Хвърли бърз поглед към окървавеното лице на Донован и продължи.

Само секунди бяха минали от изстрелите. В ушите на Ласитър ехтеше шум. Вероятно бандитите в салона се бяха съвзели от изненадата и се питаха какво означава тази стрелба.

Ласитър изпитваше желание да извие врата на Бакет. Бяха пропуснали добрия шанс да напуснат Уулфс Хоул невредими още преди бандитите да разберат какво изобщо се беше случило. Но Кено Бакет беше обладан от алчността си. Възможността с един удар да прибере куп пари, които вече не са на никого, го накара да забрави всякаква предпазливост.

Ласитър чу вик, когато вече беше изкачил половината стълба.

Колтът на Кено Бакет изтрещя няколко пъти един след друг.

Тогава Ласитър стигна до вратата. Пред себе си видя тесен коридор. На вратата към една от стоите стоеше Шийна Ларкин, все още облечена в своя възбуждащ корсаж. Лицето й беше зачервено от яд. Беше свила малките си ръце в юмруци. Като чу стъпките на Ласитър, тя обърна глава.

— Ласитър! — извика тя. — Застреляй това копеле! Иска да открадне парите на Донован!

Ласитър я избута настрана.

Кено Бакет беше прострелял ключалката на касата и пълнеше с пачки един ютен чувал с надпис „Уелс Фарго“. С няколко крачки Ласитър се озова до него и дръпна натъпкания чувал, в който бяха половината пари от откупа на Кимброу.

Шийна Ларкин крещеше. Тя се нахвърли върху Ласитър:

— Ти, кучи сине! Парите са мои! Аз…

Зад нея някой се раздвижи.

Ласитър блъсна момичето настрана и стреля. Куршумът отблъсна бандита от вратата.

— Навън, Бакет! — просъска Ласитър.

Кено Бакет разбра, че всяко забавяне би могло да му струва живота. Остави другите пачки в трезора, грабна ютения чувал и хукна след Ласитър.

Стигнаха до вратата, водеща към обора.

Шийна Ларкин пак се разкрещя. На другия край на коридора се появиха мъже. Оловото плющеше зад тях по вратата.

С големи скокове те се спуснаха по стълбата и минаха през обора, преди онези другите горе да успеят да стигнат до вратата. Изстрели свистяха в обора, но куршумите вече бяха безопасни за Ласитър и Бакет.

Задъхани, те притичаха край две къщи. Тогава пред тях се появи Мейн Стрийт. Ласитър видя, че Каскит Дешър беше докарал колата на улицата, с капра насочена към кръчмата. Той хвърли торбата на Бакет и каза:

— Тичай към колата. Аз ще доведа Блад.

— Защо не оставиш това копеле да виси там? — изръмжа Бакет. — Не ти ли причини достатъчно главоболия?

Ласитър не отвърна нищо. Приведен, той побягна по Мейн Стрийт. Чу дрезгавия глас на Сидни Блад. Човекът на Уелс Фарго явно мислеше, че са го предали. Той проклинаше бога и света и най-вече. Ласитър.

Бандитите се спуснаха към кръчмата и откриха огън по Ласитър. Няколко куршума се забиха в земята съвсем близо до ботушите му.

Тогава затрака картечницата от капрата на колата. Дъжд от олово се изсипа върху главите на бандитите до стената на кръчмата и откъртваше огромни трески от дъските. С крясъци мъжете се скриха на сигурно място в кръчмата.

Ласитър стигна до Блад и преряза въжетата. Първо тези на краката, а след това и на ръцете. Блад се строполи на земята. Искаше да се изправи, но краката му не го държаха.