Джек Слейд - Господарката на Ранчото на бегълците

Сам Шерман събра около себе си своите приближени.

— Можете да се предадете — каза им той. — Това е вашият единствен шанс. Ако излезете с вдигнати ръце, няма да ви разстрелят веднага. Дори ван Кърк не е такъв подлец. Тогава той ще ви вземе в своята банда.

Всички те бяха стари храбреци. Бяха преминали през много изпитания и всеки имаше свое собствено достойнство. Това бе един таен кодекс на честта, който не можеше да бъде разбран от нито един от намиращите се навън.

— Ще се бием с теб до края, Сам — отговори Ейдам Шарки от името на всички.

— Къде е Рут Кели? — попита Сам.

— Още преди два часа й казах, че трябва да се скрие някъде навън — каза Шерки. — Брат й тръгна с нея. Така и така това не беше тяхна работа.

Мъжете се спогледаха още веднъж. Те бяха обречени на смърт и го знаеха.

Сам погледна тримата си брадати съратници, с които бе извършил бягството. Едно бягство, направо в пъкъла.

— Тогава да им устроим поне още един вихрен танц — каза той ледено.

И те се приготвиха за последната си битка.

На изток вече се развиделяваше, когато Ласитър и Джеси съгледаха горящото ранчо. Джеси изкрещя:

— О, господи!

— Вече е късно — каза Ласитър. — Там няма какво повече да се спасява, Джеси.

Тя протегна ръката си напред.

— Това е ван Кърк! — извика тя. — Значи се е свързал с Финигън.

Маркус ван Кърк седеше като император върху един голям жребец. Неговият силует се очертаваше ясно на фона на червеното утринно небе като силует на пълководец, който беше победил.

От горящата къща изскочиха и последните защитници на Ранчото на бегълците.

Те бягаха зигзагообразно, претъркулваха се, стреляйки зад всяко възможно прикритие, скачаха отново и се понасяха вихрено. Бълващи огън и куршуми дяволи, които искаха да отведат със себе си в ада колкото се може повече неприятели.

Това бе една от най-страшните и ужасяващи битки, които Ласитър някога беше преживявал.

И той стоеше тук бездействуващ. Щеше да е самоубийство да се включи в това безсмислено сражение.

Джеси, изглежда, също бе разбрала това. Тя стоеше онемяла и неподвижна. Като мраморна статуя.

Броят на привържениците на Сам Шерман непрекъснато намаляваше. Сега се стреляше само от някои места.

Тогава пред останалите ездачи се появиха внезапно двама мъже на коне. Единият бе Сам Шерман, а до него, клатейки се, стоеше Венемаса.

Ван Кърк изрева уплашено.

От всички страни трещяха изстрели.

Сам Шерман и Венемаса нямаха шанс. Но часът на ван Кърк също беше ударил.

Улучен от куршумите на Сам Шерман, той се свлече от жребеца си.

Тогава настъпи тишина.

Един едър мъж с превръзка на лявата ръка гледаше към мъртвия ван Кърк. Това бе Макс Росман. Шерифската значка върху гърдите му отразяваше вече първите слънчеви лъчи. Той размахваше умолително здравата си ръка и крещеше нещо.

В този момент изтрещя още един изстрел.

Сам Шерман отново се бе изправил. Никой не бе забелязал, че в него бе останала още частица живот.

Шерифът се повали като отсечено дърво.

И тогава стана нещо, което дори и Ласитър не бе предвидил. По билото на отсрещния склон на падината се появиха конници. Бе един ескадрон от кавалерията. Отляво и отдясно на офицера яздеха двама шерифи на САЩ.

Ласитър пак постави ръка на рамото на Джеси.

— Те са дошли да заловят отново баща ти — каза той. — Трябваше да се очаква, че ще го потърсят тук. Да вървим, Джеси! Не можем да направим нищо повече.

Тя го погледна тъжно. Но не след дълго кимна смело.

— Така е най-добре — каза тихо тя. — А ние трябва да се погрижим и за момчето.

— Да, така е — отвърна Ласитър и тръгна с нея. — Най-добре ще бъде да заведем момчето при семейството му.

— Ако той изобщо желае това.

— Няма проблем. Ще го убедя, че е виновен пред родителите си.

— А какво ще стане с мен?

— Защо питаш?

— Аз бях господарката на Ранчото на бегълците.

— Ще намериш едно ново начало, Джеси…

Те навлязоха още по-навътре в гъстата растителност и след това паднаха заедно върху топлата земя.

Колко красив можеше да бъде животът…

© Джек Слейд

© 1993 Анжело Рашков, превод от немски

Jack Slade

Die Herrin der Outlaw-Ranch,

Сканиране, разпознаване и редакция: vens, 2009

Редакция: eliitabg, 2010

Издание:

Джек Слейд. Господарката на Ранчото на бегълците

„Калпазанов“, Габрово, 1993

Редактор: Ива Кирова

Коректор: Мая Арсенова

Технически редактор: Стефка Димитрова