Джек Слейд - Господарката на Ранчото на бегълците

Ласитър трябваше да предприеме нова тактика.

Той беше решен на всичко.

Сам Шерман изчака, докато Финигън изчезна в къщата на ранчото. Сега при неговата любима дъщеря останаха само двамата часовои.

Старият разбойник почака още малко. Той чу крясъците на Рут Кели и разбра всичко. Вече знаеше, че Ласитър се намира в къщата. Такава беше уговорката. И сега Ласитър направи така, че да привлече Финигън вътре в къщата.

Дива радост обзе Сам. Всичко се нареждаше по-добре, отколкото предполагаше. Вече не се колебаеше.

Неговият сив кон бе отдалечен на пет-шест крачки от часовоите. Двамата не можаха да видят как старият смелчага измъкна от кобура си тежък пистолет.

От салона долиташе силен шум. Повечето мъже вече бяха пияни. Празнуваха победата. Триумфът на варварщината.

Сам Шерман трябваше да действува бързо.

Той се прицели за миг и отправи два светкавични изстрела.

Нямаше нужда от повече куршуми. И докато двамата пазачи не бяха все още рухнали на земята, той стигна до колоната и разряза с дългия си нож въжетата, които се увиваха около голото тяло на неговата Джеси.

Той я притегли към себе си. Краката й бяха така вдървени, че тя не бе способна да се движи сама.

Сам държеше тялото й притиснато до своето и бягаше с нея към склада, където го чакаха неговите стари верни приятели. Всичко беше точно пресметнато.

Сега те можеха да му осигурят прикритие.

От салона излетяха първите бандити. Бяха изминали само няколко секунди, откакто Сам бе застрелял часовоите. Сега те лежаха в праха пред стълбите на верандата, а душите им чакаха пред вратите на ада, за да заплатят за техния грешен живот.

Бандата видя Сам с неговата дъщеря и зарева в луда радост.

Затрещяха револвери и пушки. Престъпниците стреляха безогледно по бягащия мъж. А Сам имаше късмет, че неговият стар мършав кон бягаше насам-натам в паниката и нанасяше здрави къчове.

Бандитите, които се изсипаха от салона, стреляха безредно и без да се прицелват. Това бе щастие за Сам Шерман. А също и за Джеси.

В това време приятелите на Сам не си играеха. Тяхното предимство се състоеше в това, че се бяха подготвили изключително добре за тази схватка.

Но сега и от къщата на ранчото излетяха доста противници. Финигън бе сред тях. С твърд глас той даваше командите си. Но още преди дивата орда да проумее какво им заповядва босът, една част вече беше изпопадала на двора. Някои се добраха, пълзейки зад различни прикрития, където можеха да превържат раните си.

Бандата на Финигън понесе значителни загуби, но двубоят все още не беше решен. Той едва сега започваше.

Сам Шерман с дъщеря си още не се бе добрал до склада. Неговите приятели изкрещяха, като видяха как той потръпна под удара на един куршум.

Но Сам продължаваше да бяга, залитайки, с изкривено от болката лице.

Мъжете от склада стреляха така, че дулата на оръжията им се нажежиха. Сам Шерман държеше здраво Джеси в ръцете си. Той отново се разтресе, направи последна крачка и се строполи на прага на входа.

Готови да помогнат ръце хванаха него и Джеси и ги изтеглиха в спасителната вътрешност на склада.

Ласитър вече бе започнал яростна борба. Неговият „Уинчестър“ трещеше в злокобно стакато.

Очите му търсеха Финигън. Но той сякаш бе изчезнал вдън земя. Неизвестно откъде се чуваха неговите резки команди. Това му прилягаше. Така хладнокръвно и обмислено можеше да действува само един добре обучен офицер. Внезапно настъпи затишие. Дивата тълпа се бе оттеглила, за да се събере и организира отново.

Но скоро огнената стихия щеше да се развихри отново. Тогава щяха да нападнат от всички страни, щяха да подпалят склада, за да задушат защитниците.

Изведнъж Рути се появи зад Ласитър.

— Намерих си пушка — каза тихо тя. — Искам да помогна.

Ласитър се оттегли с нея във вътрешността на стаята. Приличаше на спалнята на Джеси. Рути бе облякла една от нейните рокли. Това много я отваряше.

— В началото не схванах всичко — изхълца тя. — Добре, че ми удари шамарите. Дойде ми акълът в главата. Къде е Дъг? Как така ти си все още жив?

— Дължа го на Дъг. И на бащата на Джеси…

Ласитър й обясни с няколко думи.

— Какво ще стане по-нататък? — попита тя. — Финигън положително няма да се предаде.

Той се засмя и я прегърна.

— Ние също, Рути — каза Ласитър и я целуна. — Не се грижи за това. Всичко ще свърши добре.

Тя го прегърна трескаво и страстно. Ласитър имаше чувството, че ще се задуши. Това му напомняше за крайбрежен вълнолом, който вълните непрекъснато обливат.