Джек Слейд - Господарката на Ранчото на бегълците

— Изминал си доста път.

— Наложи се, сър — усмихна се едва-едва Сам, както се очакваше от мъж, който се е отървал от преследвачите, а с тях и от бесилката.

— Вярвам, че умееш да си служиш добре с пистолета — каза Финигън. — Мъжете, които приемам, трябва да имат и смелост.

— Надявам се, че скоро ще мога да ви я докажа, сър.

— Ще ти предоставя възможност, Джо. Погрижи се за коня си и ела след това в салона. Трябва да поговоря още малко с тебе, преди да те приема. Вземам предплата за храната и пансиона. Това прави 100 долара на седмица. Изглежда скъпо, но всъщност не е. В замяна ти ще получиш необходимата защита. Вероятно тя ти е по-скъпа, нали, Джо?

— Разбира се, мистър… Шерман. Вие сте мистър Шерман, ако не се лъжа…

— Шерман го няма вече! — изръмжа новият бос на Ранчото на бегълците. — Моето име е Финигън.

— Звучи ми като Шерман — усмихна се Сам. — Когато един човек в Колорадо ме упъти насам, той ми говореше за Шерман. Е, да, това беше преди близо една година.

Той кимна на Финигън и тръгна, като поведе коня след себе си.

Засега нищо не можеше да се направи. Но той бе сигурен, че скоро ще му се предостави нова, вероятно по-добра, възможност.

Но Сам Шерман не трябваше да чака.

Не бе изминал и пет крачки, когато отново се случи нещо изненадващо.

От голямата къща се разнесе силен вик:

— Не, не искам, мистър! Моля ви, пуснете ме…

Чу се плющене и жената млъкна. Един мъжки глас изръмжа. След това жената започна да моли, вероятно същия мъж, да я остави на мира.

Финигън се бе раздвижил.

Десетина мъже го следваха по петите.

Сам Шерман се спря заедно с коня си по средата на двора.

Нямаше представа какво бе станало в къщата. Във всеки случай те не го бяха предвидили в разработения вече план за освобождение.

Дано само не се е случило нещо, което да прати и тях, и заговора им по дяволите.

Сам Шерман бе подготвен и за най-лошото. Той стоеше до своя стар сив кон и си свиваше цигара.

Цялото му тяло бе напрегнато.

Кърли Хаскел бе набутал червенокосото момиче в една малка стая на къщата и бе застанал на вратата. Напълно объркана, Рут Кели пищеше и го гледаше от леглото с разплакано лице.

Докато я приближаваше, Кърли похотливо оглеждаше тялото й от главата до петите.

Тя носеше проста ленена рокля, която бе получила от мексиканката. Под плата се очертаваха формите й, към които явно бе насочено вниманието на Хаскел.

Рут отстъпваше към външния ръб на леглото.

— Не се превземай, бейби — изръмжа той. — Ако бъдеш мила с мен, тук ще живееш приятно. Аз съм заместникът на новия бос и мога да направя много за теб.

Той оголи зъбите си в усмивка. След това Кърли се нахвърли върху нея и я сграбчи за раменете.

— Ако продължаваш да крещиш, ще си изпатиш! — заплаши я той. — Бъди нежна и ще си спестиш неприятностите.

— Добре — отвърна тя. — Разбрах. Ще направя всичко, което пожелаеш. Но не и ако ме биеш.

— Не се бой. Няма. Хайде, съблечи се сега. Искам да те видя гола. Да, така вече е добре. Великолепно, да, по-бавно Рути. Така ме възбуждаш повече…

Застанала върху леглото, тя повдигна роклята си високо над бедрата. И точно когато той се надяваше да види онова нещо между краката й, тя пусна полата си бързо надолу.

Този номер му хареса. А Рути се зае да го побърква от възбуда. По този начин вече бе заслепила няколко напористи петли и им бе задигнала доста долари. Сега го правеше единствено от чувство за самосъхранение. Ужасните събития през последните няколко часа я бяха извадили от равновесие. Тя видя как бандитите отведоха Ласитър, за да го убият някъде в степта и да скрият трупа му. Тази касапница, в която може би е загинал и Дъг. После опозоряването на Джеси. И най-накрая — чудовищната смърт на вярната Молина. Всичко това бе за нея потискащ урок. Оттогава Рут бе обзета от смъртен страх.

Но сега имаше шанс да остане жива. Трябваше само да се отдаде на този мъж. В действителност той не й харесваше особено, но не можеше да се каже, че изглежда зле.

Той със сигурност щеше да й даде някакви привилегии. Затова бе решена да направи всичко, за да го завърти на пръста си. Рут се реши на това, макар че не бе навършила още двадесет години.

Тя ритмично поклащаше ханша си и се смееше. Изглеждаше щастлива.

Кърли я гледаше с блеснали очи. Бе погълнат от радостно очакване. Не беше способен да мисли за нищо друго. Това бе един сън, който оживяваше пред погледа му.

Най-после тя бе напълно гола и стоеше с леко разтворени бедра. Плоският й корем бе на височината на очите му. Кърли обви с ръце талията й и я притисна към себе си. В хълбоците му вече тръпнеше и удряше възбудата.