Джек Слейд - Господарката на Ранчото на бегълците

С голямо удоволствие Кърли щеше да продължи тази игра до безкрай, но не преставаше да мисли за Финигън. Сигурно някога търпението му ще свърши, а той бе непреклонен, щом го завладееше яростта. По-добре беше да не го дразни без причина.

Кърли я пусна и започна бързо да се съблича. Не можеше да се задържа толкова дълго време, а искаше, щом дойде моментът, да бъде гол, за да се наслаждава истински на близостта с това обаятелно момиче. Сега всичко останало за него бе равносилно на прокиснала бира или на изветряло уиски.

Кърли Хаскел обичаше да си угажда. И Рути му съдействуваше. Тя добре разбираше, че това е нейният голям и може би единствен шанс да оцелее в ада на Ранчото на бегълците.

При това може би щеше да успее и да задели нещичко настрана. Тук имаше доста мъже, които нямаше да поскъпят парите си, ако им се предложеше нещо необичайно.

Тя се изкиска неволно. Само да знаеше някой какво пресмяташе в този момент.

— Е, доставя ли ти удоволствие? — смееше се Кърли, като се готвеше да я обладае изцяло.

Точно в този момент някой отвори с удар вратата.

Обзе го гореща вълна на ужас. Той се сети за Финигън.

— Ласитър! По дяволите, какво…

Но не можа да продължи.

Ласитър скочи върху него. Нямаше време за губене. Всяка секунда бе жизнено важна.

Схватката не трая дълго. Ласитър го удари с дръжката на ремингтъна. Кърли се свлече до леглото и остана да лежи като мъртъв на килима.

Момичето стоеше слисано на леглото.

— Ласитър, какво…

— Тихо! — изсъска той и бързо завърза Кърли. — Рути, залогът е много голям! Става въпрос за живота на всички ни. Прави това, което ти казвам.

Той грабна голия Кърли и го хвърли по корем на леглото. Завързаните му ръце се намираха под тялото.

— Започвай да крещиш! — заповяда Ласитър на момичето. — Викай за помощ! Викай, че не искаш! Кажи му да те пусне. Викай колкото можеш!

— Какво си намислил?

— Не питай! Крещи, по дяволите! Хайде!

Той не можеше да спре по средата. Ръката му заплющя по страните й. Най-после Рут започна да вика, колкото й глас държи. Звучеше съвсем истински.

Ласитър я издърпа до прозореца, Финигън вече тичаше към къщата, следван от своите хора. На двора, до петнистосивия си кон, стоеше един брадат мъж.

Ласитър искаше да му даде знак, но за съжаление това бе невъзможно. Можеше само да се надява, че Сам Шерман сам ще вземе правилно решение.

— Крещи колкото можеш! — изръмжа той на момичето и й удари още няколко шамара. — Тичай долу! Ей сега той ще влезе. Така както си! Кажи му, че в страха си си халосала Кърли с неговия собствен пистолет! Става въпрос и за живота на брат ти. Той ще умре, ако направиш грешка…

Последните думи бяха решаващи. Те подействуваха по-добре от шамарите.

— Бягай, Рути! Кажи му, че те е бил! Плачи, ако можеш! Мисли за брат си!

Той я блъсна навън. Гола и крещяща, тя се търкули по стълбите.

В този момент вратата на къщата бе разбита с такава сила, че полетя право към отсрещната стена.

Ласитър се върна в стаята.

— Къде е копелето? — извика Финигън. — Какво ти направи?

— Не виждате ли? — крещеше Рути. Играеше си ролята дяволски добре. — Този перверзен тип искаше да ме изнасили. Той ме би и разкъса дрехите ми! Аз се отбранявах. Изведнъж взех пистолета му. О, мистър Финигън, не зная как стана това! Аз не исках. Ударих го само веднъж. Сега лежи на леглото с кървяща рана на главата…

— Кучият син скоро ще кърви от съвсем друго място! — изрева Финигън с яростна злоба. — Чакай, Кърли!

Той се втурна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Хората му го последваха неохотно. Не можеха да откъснат поглед от голата красавица.

Ласитър чакаше зад вратата на стаята. Върху леглото лежеше в безсъзнание Кърли. Финигън щеше да насочи цялото си внимание към него.

Ласитър се усмихваше. Всичко ставаше по-добре, отколкото можеше да се желае.

Схватката с Финигън също щеше да бъде кратка. Тогава под властта на Ласитър ще бъдат двамата най-важни противници.

Стъпките на Финигън се чуха в коридора. Ласитър вече бе вдигнал ремингтъна. Трябваше само да нанесе удара, щом Финигън се появи пред него.

Но ситуацията внезапно се промени.

На двора се чуха изстрели.

Изведнъж там отново настъпи ад.

Ласитър разбра, че не трябва повече да чака Финигън.

Босът на престъпниците се бе обърнал и вече се спускаше надолу по стълбите да види какво става на двора.

Ласитър излетя колкото може по-бързо от стаята. Но Финигън вече се бе загубил от погледа му. Нямаше смисъл да тича след него.