Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Здесь есть возможность читать онлайн «Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дяволът, светицата и Ласитър: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дяволът, светицата и Ласитър»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Може би за пръв път един човек е поставен във времето си — време толкова сурово, толкова жестоко, че рядко фантазията на авторите се е оказвала достатъчна да го отрази. Западът — това е безмилостна природа, гибелни мисии и титанични цели. Те формират човека Ласитър.
Когато Ласитър се запознал с темпераментната Луа, повярвал, че е намерил небето на земята. Но тогава дошла Мария, която била почитана като светица от индианците. Никой не предполагал, че над всичките дяволът вече е разтворил ноктите си. Ласитър отново е във водовъртеж от убийствени страсти. Той, светицата… и дяволът.

Дяволът, светицата и Ласитър — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дяволът, светицата и Ласитър», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защо въобще се върна, Мария? Какво искаш? — попита раздразнено. Беше му ясно, че изцяло е в ръцете на собствената си дъщеря. Практически той беше в нейна власт, въпреки че Мария нямаше намерение да посяга на живота му.

— Искам да сключа с теб споразумение — каза тя. — И да поискам полагащата ми се част от наследството.

— Ти и без друго ще получиш всичко. След моята смърт всичко това ще принадлежи на теб. Не е необходимо да искаш нищо.

— Бих желала още сега да се поставят някакви граници — отвърна тя хладно. — Моето племе има нужда от повече земя. Искаме да се разширим към планината Аламо Уеко. Необходимо е да ни гарантираш това писмено. Тогава ще имаме общи граници. Трябва да обещаеш, че ще ни оставиш на спокойствие. Нека живеем в мир един до друг. По този начин и отношенията между нас двамата пак биха могли да се нормализират при условие, че си готов да изкупиш част от старата си вина.

— Ти си луда!

— Премислила съм всичко много добре, татко.

— И как си го представяш?

— Имам списък на фермите и притежателите на малки ранчо, чийто имот е бил отнет насила. Бих искала тези хора да бъдат обезщетени, както подобава. Междувременно те са се заселили някъде другаде, но имат финансови затруднения. Една парична инжекция добре ще им се отрази, а пък и по право им се полага.

— Те са ми продавали законно.

— Това беше изнудване — каза тя твърдо. — Ти поставяше натясно тези хора. Те нямаха друг избор, освен да продават на смешни цени.

Той гледаше втренчено пред себе си с празен поглед.

Лицето му помръкна. Отново си наля уиски.

— Знам, че искаш да ме спечелиш отново, татко — каза Мария настоятелно. — Няма защо да ме баламосваш. Познавам те добре. Вярно, че си известен като твърд, непримирим човек, но ти имаш уязвимо място. И то се нарича Мария Кийнсбърг. Татко, с какво ще се накърни достойнството ти, ако се помирим? С нищо. Само трябва да приемеш условията ми.

— Това е изнудване. Ти действуваш по по-различен начин от този, по който аз постъпих някога с тези фермери.

— Аз настоявам само за част от законното ми наследство. Искам помирение и мир. Бихме могли да живеем чудесно един до друг. Аз с моя сенека, а ти с твоето ранчо, твоите каубои и с твоята метреса.

Той я погледна учудено.

— Откъде знаеш това?

— Знам почти всичко, което се е случило напоследък в ранчото.

— Имаш ли нещо против, че живея с тази жена?

— О, не, татко! — Тя тихо се засмя. — Това е съвсем естествено. Ти си здрав, жизнен, силен мъж. Не е срамно да имаш спътница в живота. Надявам се при случай да ме представиш. Много е хубава тази Мануела Кордобес.

Той се усмихна щастливо.

— Ти наистина си отлично информирана. Тя сега спи. Да я събудя ли?

— Не, едва ли е най-подходящото време. Бих искала най-напред да се споразумеем, татко.

Кийнсбърг подпря главата си с две ръце и дълго се взира пред себе си.

Размишляваше.

— Разкажи ми малко повече за твоето племе! — каза накрая. — Всъщност как ги нарече ти?

— Сенеки — обясни Мария. — Това е едно от някогашните големи ирокезки племена от изток. Малка част от тях се е преселила преди повече от сто години на запад. В тези планини са намерили новата си родина. Досега са живели в своите скрити долини напълно необезпокоявани. Но скоро това вече няма да е възможно. Все повече преселници прииждат насам. Някой ден моето племе вече няма да може да живее в изолация, затова трябва да притежаваме земя, която ни принадлежи по документ. Разбери това най-сетне, татко! Ще бъде нещо грандиозно! Нещо неповторимо!

В гласа й се появи въодушевление. Очите й горяха мисионерски плам.

Изведнъж Кийнсбърг се засмя.

— Ти си като майка си — каза той замислено. — Сега изглеждаш точно както изглеждаше майка ти, Мария. Тя винаги искаше да прави само добро. Ти тъкмо беше навършила две години, когато се случи това. Тази страшна злополука…

Той се вторачи пред себе си и замислено изтри очи с опакото на ръката си.

Мария вече знаеше, че го е спечелила.

— Разкажи ми още нещо — промърмори той. — Бих искал да знам повече за сенеките. За твоето племе.

— При тях е чудесно — започна мечтателно тя. — В началото всичко ми изглеждаше като в приказките. Слушай…

И тя въодушевено заразказва как е откарала ранения индианец при племето му. Колко любезно била посрещната от жителите.

Обясняваше му, че там наричали вожда не „шеф“, а „сачем“ и, че този сачем същевременно трябвало да бъде и най-добрият и мъдър лечител на своя малък народ, който вече наброявал почти триста души.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дяволът, светицата и Ласитър»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дяволът, светицата и Ласитър» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дяволът, светицата и Ласитър»

Обсуждение, отзывы о книге «Дяволът, светицата и Ласитър» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x