Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Сачемът — името му било Арикана, искал съвет от боговете, когато при тях дошла Мария. Той разчел отговора им по вътрешностите на един заклан вълк. Отговорът гласял, че Мария е изпратена от боговете, за да донесе на племето сенека щастие и мир.

От този момент нататък на нея гледали като на светица и съответно била почитана като такава. Скоро щяла да стане жена на Масаро, воинът, който я спасил от пумата.

Масаро бил внук на стария сачем и Мария го обичала. Тя разказа и това на баща си, който се бе превърнал в ням, но внимателен слушател, поклащащ отвреме навреме недоверчиво глава.

— Сачемът имаше право — завърши разказа си Мария. — Защото изглежда предсказанието му ще се сбъдне, ако ти сключиш този договор с мен.

Кийнсбърг мислеше за смъртния си враг Яго Манаскуа. Тази мисъл изведнъж проблесна в главата му.

Като последица договорът би могъл да има за него само добри страни. Ако спечели тези сенека за съюзници, би могъл да ги използува за защита срещу мексиканските нашественици.

Патрик Кийнсбърг винаги мислеше практично. Дъщеря му бе споменала триста индианци. От тях най-малко петдесет-шестдесет сигурно бяха добри воини. А те най-добре познаваха планините, които все още не са достатъчно изследвани от нито един бял човек.

Кийнсбърг се изправи и протегна двете си ръце към дъщеря си.

— Ти ме убеди, Мария — каза той нежно и този път вече не се поколеба да я прегърне.

Мария отвърна на прегръдката. Тя целуна стария мъж по лицето, от което сърцето му преля от радост.

Помирение ли беше това?!

Дори и в най-смелите си мечти той не можеше да си представи нещо по-хубаво.

Кийнсбърг извади една голяма географска карта и я разгъна върху бюрото си.

С дебел, червен молив Мария чертаеше точките и линиите, които беше предвидила като граници.

Баща й се съгласяваше с всичко.

Съставиха договор, който и двамата подписаха.

В него фигурираше и споразумение, че воините на сенеките ще се бият за Кийнсбърг, ако го заплашва опасност.

— От някой определен враг ли се страхуваш? — попита Мария.

Кийнсбърг мрачно кимна.

— Казва се дон Яго Манаскуа — рече той. — Не вярвам да си чувала някога това име.

— Разкажи ми!

— Той е един много богат човек, с когото преди съм правил някои сделки — каза Кийнсбърг. — Но това е вече минало. Преди двайсетина години или малко повече. Тогава обичахме една и съща жена. Беше твоята майка, Мария, от която имаш името си. От двама ни тя избра мен. Оттогава Манаскуа е мой смъртен враг.

— Защото майка ми го е пренебрегнала? — попита тя сбръчквайки чело. — Но ти не си виновен.

— Имаше и още нещо — призна той. — Манаскуа смята, че тогава съм го издал на властите.

— Беше ли го направил?

Той се напрегна.

— Да, по дяволите! По този начин исках веднъж завинаги да го премахна от пътя си. Но за това му друснаха само петнадесет години затвор. След пет години го пуснаха. Разбира се, тогава той носеше друго име. Едва наскоро разбрах, че този Яго Манаскуа е моят някогашен съперник. Чрез тъмни сделки отново се беше сдобил с богатство. Сега се чувствува доста силен, за да може най-сетне да ми отмъсти. Той е същински дявол! Не, не същински дявол. Той е самият дявол! Изпратил е убийци по петите ми. Този път в моите земи се появи един особено опасен тип. Моите хора го бяха издебнали миналата нощ в Даст Вали. В гнездото на Мак Брайд. Сигурно си спомняш още тази съмнителна кръчма.

— Разбира се — каза тя. — Луа и Мартин Мак Брайд. Понякога съм се отбивала при тях. Симпатични хора, доколкото си спомням.

— Да, симпатични хора — измърмори той. — Освен факта, че ми бяха откраднали известен брой първокласни расови коне.

— И? — попита тя изпълнена с лоши предчувствия.

— Когато моите хора го издебнаха, се стигна до бой — отвърна Кийнсбърг, но не каза цялата истина. — При престрелката го улучи куршум.

— Мъртъв ли е?

— Да.

— И Луа сама ли живее там?

— Проявих милост към нея — промърмори той. — Тя не ми пречи.

— Значи вече не си толкова жесток, колкото те помня — каза Мария с облекчение и отново го целуна по бузата.

— Вече не — усмихна се Кийнсбърг скромно. В дъното на сърцето му все още се спотайваше старият вълк.

— Какво стана с този убиец, когото сте издебнали в Даст Вали? — попита тя.

— Успя да избяга. Удаде му се, защото взе Луа Мак Брайд за заложница. Избягал е с нея в планините. На юг. Сигурно ще се появи в твоя район. В такъв случай ти би могла веднага да ми помогнеш.