Джек Слейд - Мустанги, убийци, Ласитър

— Явно не сте разбрали добре, мистър Ласитър — рече гневно шерифът. — Ранчо! Лов на мустанги! Ония там са крадци на коне. Най-обикновени конекрадци!

— Дори и така да е!

— Какво?!

Шерифът пое дълбоко въздух и го изгледа.

— Дори и да са конекрадци, никой няма право да насилва жена. А освен това не вярвам, че тази жена краде коне!

— Не си създавайте погрешни впечатления, мистър Ласитър! — просъска шерифът.

Беше дребен, набит мъж с плешива глава, която постоянно променяше цвета си. Според това дали беше ядосан, или не, тя ставаше ту червена, ту отново побеляваше.

— Не е там проблемът — отговори спокойно Ласитър. — Аз възпрях двама мъже да извършат престъпление. Вместо да се оттеглят тихо и кротко, както би трябвало, те ме причакаха на скрито място и стреляха по мен, за да си отмъстят. Но не успяха! Не те улучиха мен, а аз тях.

Шерифът подпря ръце на кръста си и издаде брадата си напред.

— Жените са нежни създания — продължи Ласитър. — А са и малцинство в тази пустиня. В мое присъствие никой няма право да изнасили дори и курва. Иначе ще си докара нещо по кубето или между рогата. Защото в такива случаи ми причернява пред очите и ставам лош. Имате ли още въпроси към мен?

И Ласитър решително се насочи към вратата, но спря на прага с ръка на бравата.

— Къде отивате, мистър Ласитър?

— Във Фармингтън. Там ме чакат отдавна.

— Който и да ви чака, ще трябва да почака още известно време. Още доста време!

— Какво искате да кажете? — изненада се Ласитър.

— Вие сте арестуван!

Ласитър се изсмя.

— Тогава ще се оплача на мистър Баримор.

Това трябваше да изглежда като виц. Но не беше.

Шерифът стана тъмночервен, наду се като жаба и извади револвера си.

— Аз съм Баримор! — произнесе тържествено той.

Ето че Ласитър беше влязъл в леговището на лъва, без да подозира. Триста дяволи! Къде остана шестото му чувство, развило се в продължение на дългите години, пълни с опасности и приключения? Досега винаги беше разчитал на него.

— Дайте си оръжието — подкани го Баримор.

Ласитър не се поколеба. Нямаше никакво значение дали хората от каньона Хако са конекрадци, или не. И двамата мъже там отвън искаха да си отмъстят по своя дребнав и гаден начин. Дори този идиот тук не мислеше за нищо друго, иначе Ласитър не би могъл да си обясни поведението му. Може би хората в града подвиваха опашка пред него, защото беше закачил звездата на гърдите си и твърдеше, че представлява закона. Но за Ласитър това не значеше нищо. Арестуването му беше явен произвол, несъобразен с никакъв закон. Момчетата във Вашингтон нямаше само да се изсмеят, ако той обосновеше закъснението си с тази причина. Те щяха направо да го освиркат, и то здравата.

Ласитър предпазливо измъкна револвера от кобура, хвана го с три пръста за дулото и закрачи към Баримор. Баримор посегна към револвера и за секунда сведе очи, за да не го изпусне. Това беше достатъчно за Ласитър. Юмрукът му улучи право в целта. Колтът излетя от ръцете на Баримор, а вторият удар на Ласитър го събори по гръб на бюрото, което изтрещя. Тялото му се стовари на пода и повече не помръдна. Ласитър изруга, изтри ръцете си в панталона и намести стетсъна без да изпуска от очи дребния човек на пода.

Разбира се, щеше да мине доста време, преди Баримор да дойде на себе си. Тъкмо това време щеше да използва Ласитър, за да изчезне от града. Нямаше никакъв смисъл да изправи пред съда този негодник. А може би юмручните удари вече го бяха излекували. Но на това не можеше да се разчита. По-добре да използва състоянието му и да се измъкне.

Спря се за момент на прага. Междувременно отвън се бяха събрали стотина души и всички гледаха Ласитър сериозно, почти враждебно. Цареше напрегната тишина.

Ласитър затвори вратата и отиде при коня си, без да обръща внимание на никого. Метна се на седлото и препусна.

Веднага след това един от множеството се втурна в офиса. Отвори вратата и след него нахълта цяла дузина мъже.

Ласитър пусна коня си в галоп и чу крясъците, пронизителните изсвирвания и изстрелите. Всеки от насъбралите се мъже стреля по три пъти във въздуха. Сигнал за тревога, както веднага прецени Ласитър.

В равномерен галоп той излезе от града. При последните къщи на Мейн Стрийт се обърна и забеляза четирима ездачи, които го преследваха. Зад камбанарията видя още мъже да извеждат конете си и да се мятат на седлата. Ласитър пришпори кафявия си жребец и сви встрани от пътя, за да заличи следите си в трудно проходимите места около рио Сан Хосе. Теренът пред него стана силно наклонен. Жребецът продължи да галопира устремно. Разстоянието между него и преследвачите, които в този момент излизаха от града, беше голямо. Ласитър продължи в галоп до брега на реката, но там внезапно спря сгорещения си кон с проклятие на уста.