Джек Слейд - Мустанги, убийци, Ласитър

Навсякъде се носеше миризма на изгорял барут. Ласитър се надигна и се огледа приведен, с готов за стрелба револвер в ръка. Никой не помръдваше.

Когато се обърна, вратата на офиса се разтвори с трясък и отвътре излетя Фе.

— Ласитър! — изпищя тя и разплакана се хвърли на гърдите му. — Ранен ли си?

— Не, нищо ми няма, съвсем нищо!

Мина доста време, преди да успее да я успокои.

На следващата сутрин Логан Баримор беше обесен. Ласитър не беше съдията, не беше и палачът. Той беше градският маршал и се грижеше навсякъде да има ред и спокойствие, докато бъде изпълнено наказанието.

След един час двамата с Фе потеглиха да търсят семействата на братята й. Снахите й трябваше да подадат молба в Блу Уотър, за да потвърдят иска си към Баримор. Така щяха да получат пари от имуществото му, за да построят наново ранчото за обяздване на коне в каньона Хако.

Откриха двете семейства в скална пещера над страничен ръкав на Рио Сан Хосе. Фе не беше на себе си от радост. Тогава Ласитър използва удобния случай да се измъкне незабелязано.

Върна се в Блу Уотър и се настани в хотела. На следващата сутрин щеше да потегли към Фармингтън и се надяваше, че Бригада Седем от Вашингтон ще прояви разбиране, ако той представи точен и подробен отчет. Но за това беше нужно време. Поне половината нощ, която би могъл да прекара много по-полезно.

От добрите му намерения обаче не излезе нищо.

На стълбите го пресрещна красиво момиче с къдрава черна коса. Хубавицата дръзко поклащаше бедра и Ласитър беше сигурен, че е спечелила на улицата парите за нощуване в луксозния хотел.

Тя се спря пред него и кокетно го изгледа:

— Вие ли сте Ласитър?

Той се усмихна. Името му беше известно в града. Ето че госпожиците вече идваха да разберат лично какво толкова има в него.

— Да, аз съм Ласитър. А ти коя си, хубаво дете?

Красивото й лице стана строго, сякаш го засенчи тъмен облак.

— Аз съм майор Гвен Гордън! — отговори наперено тя. — Доста време те чаках във Фармингтън. Аз съм твоят командир. Ако веднага не тръгнеш с мен, някой от шефовете във Вашингтон непременно ще ти отреже портупея.

Ласитър беше слисан, но бързо се окопити.

— Ще дойда с теб, само ако се опиташ да ми отрежеш пискюлите — отговори той. — Ако нямаш достатъчно остър нож, аз имам. Но тежко ти, ако не успееш…

Тя го погледна в очите.

— Донесох си нож!

Ласитър се засмя.

— Тогава предлагам веднага да вървим в стаята ти!

Тя увисна на ръката му, сякаш беше наистина момиче от улицата, и двамата тръгнаха нагоре по стълбите. Все пак и Ласитър беше само един мъж.

© Джек Слейд

© 1992 Мария Нейкова, превод от английски

Jack Slade

Mustangs, Mörder, Lassiter,

Сканиране, разпознаване и начална редакция: vens, 2008

Издание:

Джек Слейд. Мустанги, убийци, Ласитър

Калпазанов, Габрово, 1992

Редактор: Ива Кирова

Художник: Андрей Перчемлиев

Технически редактор: Николинка Хинкова

ISBN 954-8070-27-8

Jack Slade. Mustangs, Mörder, Lassiter

Singer Media Corporation USA, c/o Quelle Presse — Freiburg

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11925]

Последна редакция: 2009-06-04 13:58:36