Джек Слейд - Мустанги, убийци, Ласитър

Дейв Дилърт имаше малка ферма недалеч от града. Съдията Сидни беше запознал Ласитър с него и му беше обяснил, че Дейв Дилърт ще го замести, ако му се случи нещо.

След като петимата обезоръжени мъже излязоха навън, Ласитър издърпа Баримор от стола и го поведе към затвора.

— А с теб какво да правя, Бенет? — попита. — Съдията обеща да те оправдае. Ако сега поговоря с Дилърт…

— Какво трябва да направя? — попита Бенет с дебнещ поглед.

— Ще задържиш звездата. Поне докато аз съм градски маршал.

— Да бъда твой заместник?

— Да!

Джак Бенет обърна очи към Баримор и хитро се усмихна.

— Не вярвам, че ще победиш, Ласитър! Просто не мога да го повярвам!

— Тогава дим да те няма!

Бенет кимна.

— Тогава се ослушвай добре, Ласитър! Тук скоро ще се вдигне пушилка. — Мистър Баримор! — Той отдаде чест и излезе.

Ласитър заключи вратата след него.

— Той е прав, Ласитър! Няма да спечелите — произнесе злобно Баримор. — Вие сте сам! Един-единствен мъж срещу всички останали. Зад мен е целият град!

— Скоро зад вас няма да има нищо, освен сивата стена на килията — отговори Ласитър и го отведе в затвора.

Мълроуз скочи развълнуван от нара, като видя Баримор с белезници на ръцете. Ласитър отключи килията му.

— Знаех си, че някой ще дойде да ме спаси! — извика старецът. — Кой сте вие?

— Казвам се Ласитър. Излезте навън!

Мълроуз тръгна по коридора и Ласитър заключи Баримор в килията. Вратите на останалите две зееха отворени. По наровете бяха разхвърляни пушки и пистолети.

— Помогнете ми, мистър Мълроуз! — помоли Ласитър. — И без това трябва да останете тук, иначе хората му може да решат да ви използват като заложник.

— Какво трябва да направя?

Ласитър посочи килиите.

— Седнете някъде тук и вземете едно пушкало! Ако в затвора влезе някой без мое разрешение, застреляйте Баримор!

Търговецът на фураж влезе в първата килия, взе един уинчестър, седна и впери очи в Баримор. Погледът му гореше.

— Искам си земята, Баримор! Всичко, което беше мое, искам да ми се върне!

— Нищо няма да получиш. Всичко стана по законен път — отговори подигравателно Баримор. — Но като изляза оттук, ще ти подаря нещо: един евтин ковчег!

— Проклета свиня! — изкрещя пронизително Мълроуз и стисна още по-здраво уинчестъра.

— Успокойте се, мистър! — намеси се Ласитър. — Той няма да излезе вече оттук. Само когато тръгне към бесилката.

— Тогава аз ще му подаря евтиния ковчег! — извика Мълроуз. — Аз!

— Ти, проклето джудже! — изръмжа Баримор. — Само не ме нервирай!

— Ако много ви ядоса, простреляйте му ухото — посъветва Ласитър търговеца на фуражи. — Важното е само утре сутринта да може да говори!

Баримор го изгледа с омраза.

— Толкова години сте мачкали и измъчвали хора като мистър Мълроуз — рече Ласитър. — Но колкото по-скоро разберете, че това време вече е отминало, толкова по-добре за всички ни.

Той се обърна и тръгна към офиса.

— Ще оставя външната врата отворена — каза Мълроуз и се върна в канцеларията.

Уилям Ломакс и свободните от стража мъже се бяха разположили удобно в търговската къща на Баримор. Повечето от тях предпочитаха спокойния живот. Ломакс също бе се примирил с това, но от три дни насам беше убеден, че или те ще седят така, докато им побелеят косите, или на Баримор най-сетне ще му омръзне тази игра на дебнене. Беше сигурен, че Ласитър отдавна е офейкал и никога повече няма да се мерне насам.

Затова безкрайно се изненада, когато в стаята се втурнаха петимата мъже, които нарочно беше оставил в затвора, за да заловят веднага Ласитър, ако той се осмели да се появи там. Объркано, един през друг, мъжете заразправяха какво се е случило преди минути в канцеларията на шерифа. Ломакс ги слушаше и с недоумение местеше поглед от един към друг.

Накрая влезе и Джак Бенет — без оръжие и смъртнобледен. Едва сега Ломакс забеляза, че кобурите на останалите също бяха празни, че никой не носеше пушка.

Той скочи. Като стреснат от лош сън впери очи в Джак Бенет, защото разбра, че само той може да му обясни как така лошият сън е станал действителност.

— Ласитър… е… тук? — замърмори той.

Джак Бенет вдигна рамене.

— Да! Появи се в офиса, негодникът. Бяхме само с Баримор, нямахме никакъв шанс срещу него.

— Но… Как е възможно? — гласът на Ломакс секна.

— Ония негодници в пекарната и всички останали сигурно са спали — рече Джак Бенет. — Другояче не мога да си го обясня.

— Тия кучи синове! — извика Ломакс. — Повикай всички тук и аз лично ще се разправя с тях!