Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

Мислите му блуждаеха. Опитваше се да се постави на мястото на Ред Клайд Мълиган, да предвиди бъдещите действия на този едър земевладелец и мошеник. Какво би правил самият той на негово място? Ясно му беше, че този тип има изключително комбинативен ум и разполага с безброй мръсни номера. Затова с неговите камъни — по неговата глава! Ласитър трябваше да му скрои някой още по-голям номер.

Лека-полека в главата му се оформяше план. Всъщност това беше единствената възможност.

Ласитър мрачно се усмихна. Планът беше дяволски рискован! Естествено, той рискуваше собствения си живот, но не виждаше друг изход. Трябваше подробно да проучи ранчото на Мълиган — това беше намерението му.

Мислите му се отклониха за момент към Рио Сардоне, брадатия ловец на мустанги. Дали беше успял да се справи?

Беше дълбока нощ. Ласитър беше потеглил малко след залез. Вече минаваше единадесет. Луната огряваше земята с бледата си светлина. Дърветата, храстите и безредно разпръснатите скални масиви изглеждаха като огромни призраци. Някъде далеч прозвуча вой на койот.

Ласитър прецени, че вече е близо да малкото ранчо на Рио Сардоне. В този момент се стресна от странен, нечовешки вик. Болезнен писък прониза нощта. Нима викаше човек?

Ласитър спря коня си и се ослуша. Да, ето го пак този страшен писък! Този път беше сигурен, че вика човек. В сърцето му се промъкна смразяващ страх. Обхвана го лошо предчувствие. Викът идваше точно откъм ранчото на Рио. Дотам имаше не повече от четвърт миля.

Ласитър измъкна уинчестъра от калъфа на седлото и потегли право към ранчото. Чертите на лицето му издаваха мрачна решителност.

Петимата мъже от бандата на Мълиган се бяха разположили удобно в малкото ранчо. И през ум не им минаваше да пазят оскъдната покъщнина. Държаха се като стадо побеснели бикове. Вече здраво се бяха натряскали със запасите на Рио. Освен няколко бутилки уиски, в килера имаше и две шишета текила. Повечето бутилки се търкаляха празни по пода, като всеки от мъжете беше изпил най-малко по една. В момента бяха обхванати от буйно опиянение. Всички морални скрупули бяха забравени. Всъщност повечето от тях никога не бяха ги имали.

Рио Сардоне лежеше по гръб. Ръцете му бяха изпънати силно назад и вързани за две летви от оградата. Горната част на тялото му беше разголена. Дори на бледата лунна светлина личаха кървавите ивици по мускулестите му гърди. Беше бит до смърт с камшик.

— Ей сега ще проговори — обади се Кен Милър, водачът на бандата, и буйно се изсмя. — Само още няколко минути и ще издрънка всичко.

Леко олюлявайки се, той стоеше с широко разкрачени крака пред лежащия на земята мъж и го гледаше без всякакво съчувствие. В дясната си ръка стискаше камшик. Изсмя се отново и плесна с камшика по твърдата земя.

Рио го гледаше с презрение.

— Кучи сине! — извика с омраза мексиканецът. — Можеш да ме убиеш, но няма да чуеш от мен нито дума. Скоро вие и вашият проклет бос ще идете право в ада! Срещу вас е Ласитър, а с него не можете да си играете. Бързо ще разберете какво е страх. Бъдете сигурни в това!

Гласът му замря в дрезгав шепот. Не искаше да се предаде току-така, но вече нямаше сили.

— О’кей! — ухили се Кен Милър. — Значи искаш да продължим. Твоя воля! — и той отново шибна с камшика по земята.

Останалите избухнаха в луд смях. Бяха пияни до смърт. Никой не си спомняше какво точно им беше заповядал Ред Клайд Мълиган.

Кен Милър замахна с камшика, но в този миг пушечен изстрел проряза нощната тишина и направи дръжката на камшика на парчета.

Бандитът се вкамени. Не можеше дори да мисли. Лицето му побеля като платно. Другарите му бавно се извърнаха настрани, внезапно изтрезнели. Кен Милър също се извърна, разтреперан от страх.

На лунната светлина изникна фигурата на грамаден мъж с пушка в ръка.

Ласитър беше дошъл навреме.

Рио въздъхна с облекчение. Нова сила се вля в измъченото му тяло.

— Небето те изпрати, амиго Ласитър — прошепна с усилие той.

Бандитите трепереха от ужас. Едва се задържаха на краката си и бяха толкова пияни, че не можеха да се съобразяват с нищо. Затова направо посегнаха към оръжията си, макар че това си беше чисто самоубийство.

Ласитър обаче предотврати отчаяния им опит за отбрана.

— Предупреждавам ви — произнесе с леден глас той. — Не си въобразявайте, че ще свалите звездите от небето. На ваше място бих си стоял мирно и тихо. Иначе скоро някои ще се озоват в ада.

Настъпи тишина. Ръцете на мъжете бяха опасно близо до кобурите. Изглеждаха като хищни животни, които дебнат беззащитната си плячка. Но Ласитър не искаше да убива никого. Стремеше се на всяка цена да предотврати една кървава баня. Тези убийства бяха безсмислени и на никого не помагаха.