Джек Слейд - Княгинята на племето Арикара

— Трябва да бъда предпазлив — отговори въпреки това той. — Има много хора, които искат да отнемат живота ми. Може би вие сте един от тях…

— Така ли изглеждам? — усмихна се подигравателно Алекс Мосли. — Нима ме смятате за платен убиец?

— Кажете ми най-после какво предлагате! — отговори рязко Ласко. — Нямам намерение да си пилея времето тук.

— Ще го чуете, когато останем сами.

Ласко размени многозначителен поглед с Люк Барнаби, един от най-опитните му телохранители.

— Нека си даде оръжията — промърмори Люк. — Тогава няма никакъв риск. Освен това аз ще бъда наблизо. Ако се опита да ви нападне, сър, веднага ще му видим сметката. Но и вие самият не сте толкова бавен. Или нямате оръжие?

Ласко отвори якето си и потупа кобура под мишницата си, в който беше скрит лек 22-милиметров револвер, обкован със сребро.

— Окей, Алекс! Ще предадете ли оръжието си?

— Нямам нищо против — отговори старецът. Той посегна да измъкне револвера си от кобура и в същия миг в лицето му се насочиха дулата на пистолетите на Ласко и телохранителя му. Двамата бяха измъкнали оръжията си с мълниеносна бързина.

— За да не ви хрумне някоя глупост, Алекс — обясни меко Албърт Ласко.

— О, господи! Нямам никакъв шанс срещу вас — въздъхна траперът. — Вие сте ужасно недоверчиви, и то спрямо един безобиден старец…

Той бързо измъкна стария си револвер и го подаде на Люк Барнаби.

— Е, доволни ли сте сега?

Барнаби погледна шефа си, който кимна.

— Добре, оставете ни сами.

Двамата мъже веднага излязоха от стаята. Албърт Ласко едва се сдържаше.

— Хайде, кажете най-после какво предлагате, Алекс! И тежко ви, ако сте ме повикали тук заради някоя глупост! Ще си платите с лихвата. Най мразя да ме правят на глупак.

Алекс Мосли измъкна от джоба на панталона си един канадски златен долар и го подаде на банкера.

— Ето, вие разбирате от тези неща. Проверете дали монетата е истинска.

Ласко колебливо посегна към златната пара и я завъртя между пръстите си. Алчността му веднага се събуди. Сега трябваше да се действува решително.

— Значи вие сте оня тип, когото търсят навсякъде — изръмжа той. — Човекът, който продава канадските си долари на смешна цена и пропилява богатството си.

Алекс седна на първия му попаднал стол и се усмихна.

— А какво друго бих могъл да направя? — попита той. — Не исках да попаднат по следите ми. Затова избрах доста необикновен път. За съжаление така не може да продължава дълго. Не вярвам, че винаги ще ми върви. Затова дойдох тук. Мислех си, че за вас ще бъде добре да оползотворите този мъртъв капитал. Вие сте специалист…

Албърт Ласко се покашля. В гърлото му беше заседнала буца.

— Колко имате от тия пари?

— Общо четири сандъка — отговори старецът. — Единият не е съвсем пълен. Нали трябваше да се живее от нещо.

— Разбира се. Впрочем аз чух за големия обир. Говореше се, че сте успели да откраднете цял милион. И по вестниците го писаха. Арестували са ви и са ви осъдили, но скоро сте избягали от затвора. Значи вие сте легендарният Жан Лафит. Моите уважения, свършили сте голяма работа! Няма друг като вас…

— Просто имах късмет, това е всичко — отговори скромно старецът. — Но нека не го увъртаме, Ласко! Ще ми платите подходяща цена и ще получите целия товар. Интересува ли ви сделката?

— Всъщност аз би трябвало да ви предам на полицията, Алекс.

— Нима наистина ще го направите, Ласко?

— Окей, само се пошегувах. Е, добре, какво да ви предложа? Това са горещи пари и ще ми струва много време и умение да ги разпространя между хората. Следователно трябва да подкупя и някои от партньорите си. Това е обичайно при тези сделки.

Старецът кимна.

— Не съм очаквал кой знае какво, Ласко. Естествено е, че и вие искате да спечелите. Хайде, предложете сумата! Искам колкото се може по-бързо да свършим тази работа.

— Монетите са на стойност един милион долара. Сигурен ли сте в това?

— Писаха го във всички вестници.

— Но може би сте употребили повече, отколкото си мислите.

— Предполагам, че ще искате да се убедите в съществуването на парите. Ще ви отведа в скривалището си. Ако искате, ще уредим сметката на място.

„Какъв идиот!“ — помисли си Ласко. Но веднага кимна и отговори:

— Много почтено предложение. Ако сумата отговаря на моите очаквания, ще ви дам две трети от стойността. Но първо ще преброим всичко до стотинка.

— Нямам нищо против.

„Колко е глупав този стар пес!“ — подсмихна се Ласко, но по лицето му не пролича нищо.