Шумът навън внезапно отслабна, а след секунди и съвсем замря. Двете жени изтичаха до прозореца.
— Идват поне двеста конници! — извика въодушевено Уилма. — Част от тях са индианци. Другите са фермери от околността. Какво ли е станало?
— Това означава само едно — че фермерите и индианците са сключили мир — отговори радостно Дуна. — Виждам Олд Биър Мен и Ийгъл Мен начело на колоната заедно с водачите на фермерите. Значи те са се помирили. Истината е излязла на бял свят.
Гласът й трепереше от вълнение.
Стъпките на Албърт Ласко бързо се отдалечиха по коридора. Банкерът се пръскаше от гняв. Трябваше да се спаси това, което все още не беше загубено. Вярваше в таланта си на оратор, който много пъти го беше измъквал от трудни ситуации.
Когато Ласко изтича на верандата, дългата колона от ездачи и каруци тъкмо спираше на площада. От балкона се виждаше надалеч, а и него го виждаха добре. Тук можеше в пълна мяра да разгърне способностите си.
В една от каруците бяха натоварени шестимата пленени бандити, които бяха изпратени да убият шерифа. Когато ги видя, Албърт Ласко усети, че шансовете му да се измъкне значително са намалели. В следващата кола бяха вързани Люк Барнаби и още седем мъже, които чакаха шефа си в буковата горичка.
Луис Къхоу, говорителят на фермерите, подкара жребеца Си към верандата и обвиняващо вдигна ръка срещу Ласко.
— Отвориха ни се очите, Албърт Ласко! — извика той. — Най-после узнахме каква позорна игра играете срещу всички нас. Затова ще отговаряте пред съда! И вие, и „невинният“ ви приятел Вито Мотола!
Ласко загуби самообладание. За малко щеше да се втурне да бяга накъдето му видят очите. Инстинктивно посегна към джоба на якето си, където беше пъхнал отново лекия си револвер.
Извади оръжието си, макар че нямаше намерение да стреля. Искаше само да заплаши Луис Къхоу и да го принуди да се оттегли, но мъжете зад фермера не разбраха добре намеренията му. Те веднага стреляха, защото си помислиха, че водачът им е в опасност.
Албърт Ласко се строполи мъртъв на земята.
Настана пълна тишина.
Ласитър изтича надолу към мазето. Бързо освободи стареца от въжетата му и се засмя с облекчение.
В този миг зад гърба му се появи Дуна. Тя прегърна спасителя си с благодарност и любов.
— Знаех си, че ще се справим, мили. Сега най-после ще бъдем щастливи.
Ласитър се усмихна, но раните по лицето го заболяха. Това му напомни за всички изтърпени мъчения.
— Да, заслужил съм си няколко седмици почивка — промълви той. — Но това не може да продължи завинаги, Дуна, нали знаеш…
— Въпреки това съм благодарна за всеки ден, който ще прекараме заедно — отговори убедено тя.
Когато след малко тримата излязоха навън, намериха Уилма коленичила край мъртвия си съпруг. Лицето й изглеждаше тъжно, но ако човек се взреше по-внимателно, откриваше израз на удовлетворение. Най-после беше постигнала целта си. Беше станала наследница на голямо богатство.
Старият Алекс Мосли пъхна в ръцете на Ласитър лист хартия.
— Нарисувал съм мястото на едно скривалище — прошепна тихо той. — Намира се оттатък границата в канадските гори. Но очаквам и от теб една услуга.
— По-точно?
— Ще разкажеш на ония, които са те пратили, че си ме погребал някъде в планините. И че, преди да умра, съм ти признал къде съм скрил един милион златни долара. Е, една част от тях липсват, но банката ще бъде доволна. Няма да харчат повече пари, за да гонят някой си Жан Лафит. Смятам, че ще се разберем, Ласитър.
Двамата стояха настрани от другите и никой не чуваше разговора им.
— Ти обаче също ще ми направиш услуга — прошепна Ласитър. — Никой не бива да узнае защо съм дошъл по тези места.
— Давам ти честната си дума — каза старецът.
Ласитър знаеше, че тази дума тежи като истинско злато…
© Джек Слейд
© 1993 Ваня Пенева, превод от немски
Jack Slade
Сканиране и разпознаване: vens, 2009
Редакция: Boman, 2009
Издание:
Джек Слейд. Княгинята на племето Арикара
Калпазанов, Габрово, 1993
Редактор: Андрей Илиев
Коректор: Мая Арсенова
Технически редактор: Стефка Димитрова
ISBN 954–8070–56–1
Jack Slade. Die Arikara — Furstin
Singer Media Corporation USA. c/o Quelle Presse — Freiburg
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14599]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00