Джек Слейд - Княгинята на племето Арикара

Шерифът кимна и се отправи с дълги крачки към ресторанта на Чели, където редовно се хранеше: Тъкмо беше заел обичайната си маса, когато откъм улицата се чу шум. След малко в салона се втурна Албърт Ласко.

— Съжалявам, шерифе — проговори задъхано той и изтри потта от челото си с ослепителнобяла носна кърпа. — Но смятам, че е важно двамата да чуем ужасната вест.

Бенън измърмори някаква ругатня, но стана и последва кмета на улицата.

Оттатък, пред офиса на шерифа, бяха спрели шест покрити с прах коня. Петима уморени мъже стояха до тях. На седлото на шестия кон беше преметнато тялото на убит човек.

Петимата един през друг разказваха за новото нападение на арикара. Хората наоколо слушаха със затаен дъх. Мъжете описаха нечуваното коварство на диваците и собствената си безпомощност. Имало още трима мъртви, но ги погребали на самото място, за да спестят на гражданите тъжната гледка. Арикара не само скалпирали жертвите си, но и ужасно обезобразили лицата им.

Скоро градът се превърна в същинска лудница. Улиците се изпълниха с народ.

Но мъжете пазеха голямата новина за накрая.

— Червенокожите са подстрекавани от бели хора — заговори бавно Сам Пънч, водачът на петимата негодници. — Забелязахме бяла жена, която вървеше начело на младите воини…

Той направи многозначителна пауза. През множеството премина тих шепот. Кметът Ласко вдигна ръка и тълпата утихна.

— Истина ли е това, мистър Пънч? — попита недоверчиво той. — Разкажете ни по-подробно какво видяхте.

— Ами… Пленихме един арикара — отговори с добре изиграно колебание Сам Пънч. — Не беше много лесно да изтръгнем истината от устата му. Затова трябваше и ние да положим известни усилия. За съжаление…

— Няма какво да го усукваш! — изръмжа гневно един гражданин. — Тия червени кучета заслужават да бъдат избесени. Те…

Думите му заглъхнаха в буря от одобрителни викове. Хората бяха извън себе си от ярост. Кметът едва успя да въдвори ред.

— Тази бяла жена се казва Дуна — продължи Пънч предварително съчинената си реч. Говореше, без да се напряга. — Не знаем как, но е успяла да направи от мирните арикара опасни грабители и подпалвачи. Вари им някакви тайнствени питиета и ги омагьосва с какви ли не заклинания. Всички шамани са на нейна страна. Тази ужасна жена е станала нещо като царица на арикара. Наричат я княгиня и всички я слушат. Тя води мъжете в боя. Сега си има съучастник и той навярно е самият дявол. Индианците го боготворят. Това успяхме да измъкнем от пленения арикара. Името на помощника й е Ласитър…

Отново се надигна врява. Хората викаха един през друг. Кметът помоли шерифа да влязат в офиса и спокойно да поговорят за променената ситуация. Ърл Бенън махна с ръка.

— По-добре е да отидем при Чели, Албърт.

Когато бяха насаме, двамата си говореха на ти и се наричаха на малко име. Но пред хората строго спазваха официалните обръщения мистър, сър или шериф.

— Окей, Ърл! Ще дойда след малко. Хапни си добре и не бързай. Сега не е време за прибързани действия. Считам, че трябва да удвоим предпазливостта си.

— Умирам от глад! — изръмжа шерифът. — Ще те чакам, Албърт.

— Добре, до скоро. Трябва да се погрижа за госта си. Нали знаеш, че богаташите са доста капризни. А тъй като мистър Мотола възнамерява да вложи доста пари в нашия град, аз трябва колкото се може по-бързо да му обясня, че няма причина за безпокойство. Иначе ще му се разтреперят краката и ще хукне да бяга по-далеч оттук.

— Въобще не ме е грижа за това — измърмори шерифът Бенън и тръгна към ресторанта на Чели.

Албърт Ласко се отправи към великолепната си къща, където нетърпеливо го очакваше високият гост.

— Как мина? — осведоми се Вито Мотола. — Хората от града май се хванаха на въдицата. Какво точно се случи?

Албърт Ласко си наля чаша уиски.

— Няма причини за безпокойство, Вито — отговори той. — Всъщност всичко върви като по вода.

— Вървеше — поправи го Вито Мотола. Красивият и извънредно елегантен мъж идваше от Бостън. — Нали те познавам, Алберто! По лицето ти се вижда, че си разтревожен. Какво стана? Разкажи ми всичко приятелю!

— Четирима от нашите са мъртви — отговори мрачно Ласко. — Появил се е някакъв тип на име Ласитър. Нямаме понятие откъде идва и какво търси по нашите места. Възможно е с жена ти да замислят нещо. Първо застреля Фред Никълс и братята Рашър. После Пекъс Джо, един от най-добрите ни следотърсачи. Засега няма кой да го замени. Четирима за една нощ, Вито! Честно казано, това много ме тревожи. Твоята Дуна се е свързала с много опасен човек…