Джек Слейд - Княгинята на племето Арикара

Ласитър внимателно пусна уинчестъра си на земята. Нямаше смисъл да се противи.

— Ти си Пекъс Джо, нали? — попита спокойно той.

Индианецът злорадо се ухили.

— Нямаш късмет, Ласитър! — после се обърна към другарите си. — Амигос, такава плячка не съм и очаквал! Улових в мрежите си голяма акула. Бях прав, когато твърдях, че съюзникът на арикара не е кой да е!

Индианецът не изпускаше от очи жертвата си нито за секунда. А Ласитър от своя страна също беше непрекъснато нащрек. Той познаваше Пекъс Джо от Тексас и Ню Мексико и много добре знаеше какво може да се очаква от този коварен и ловък мелез.

— Още не съм решил, но много е вероятно да ти пратя един куршум в гърлото — ухили се индианецът. — Ти си в състояние да ми създадеш много ядове. От друга страна пък…

— Много повече ядове ще си създадеш, ако ме убиеш — прекъсна го спокойно Ласитър. — Първо, не знаеш с каква цел съм тук. Играе се голяма игра, за която ти нямаш никаква представа. Окей, предавам се! Да си сваля ли колана? Отведете ме при вашия шеф! Вито Мотола ще има да се чуди…

— Познаваш ли дон Вито? — слиса се Пекъс Джо.

— Разбира се!

— Сигурно жена му ти е наговорила куп глупости.

— Точно така — отговори хладнокръвно Ласитър. — Но не ми каза всичко. По поръчение на самия дон Вито трябваше да узная много повече.

Пекъс Джо беше недоверчив като лисица.

— Защо тогава уби Фред Никълс и другите две момчета?

— Това е работа между дон Вито и самия мен. Ако не бях застрелял ония тримата, никога нямаше да спечеля доверието на жената. А сега тя ми вярва, разбра ли, глупако! Правя ти предложение, Джо: ти ме пускаш да си вървя, а аз съобщавам на арикара, че съм ви разгонил с изстрели. Дон Вито непременно ще те потупа по рамото за това добро дело.

Пекъс Джо си оставаше скептично настроен.

— Много умно си го измислил, Ласитър! Но аз ти нямам доверие. Предпочитам да заложа на сигурността. Може историята ти да е вярна. Но ти се славиш с хитростта си. Затова сега ще си свалиш колана и мирно и тихо ще ни придружиш. Няма от какво да се страхуваш. Ако не си ни излъгал, ще организираме бягството ти. Тогава оная лудата ще те приеме с отворени обятия. Хайде, Ласитър, дай си пистолета и тръгвай пред мен!

Ласитър равнодушно кимна, но вътрешно беше неспокоен.

Той посегна с две ръце към колана си. Сега важното беше да се печели време. Ако отиде с тях при Вито Мотола, лошо му се пише. Но дотогава щеше да мине доста време. Все пак по-добре беше да се подчини на тия негодници, отколкото да се остави да бъде застрелян на място като куче.

Тъкмо когато докосна тежката метална тока, стана нещо съвсем неочаквано. Зад гърба на Пекъс Джо проехтя странен, почти нечовешки глас:

— Пусни пушкалото, Джо! Иначе край с теб.

Пекъс Джо светкавично се обърна и се хвърли като тигър встрани. При това изпразни револвера си по посока на гласа.

Но никой не стреля срещу него. Индианецът измъкна резервния „Колт“ от колана си и се претърколи като котка към Ласитър. Той обаче вече държеше своя „Ремингтън“. Нищо не можеше да го спре. Двойното дуло проблесна и от цевите изскочи пламък. Към изстрелите на ремингтъна се присъединиха, макар и позакъснели, изстрелите от оръжието на непознатия.

Пекъс Джо заби лице в земята и повече не се помръдна. Ласитър прибра револвера в колана, вдигна уинчестъра си и се обърна към застиналите в уплаха мъже. Отначало всички сметнаха, че мелезът се е разправил успешно с противниците си. Толкова по-силна беше изненадата им, когато насреща им изникна огромната фигура на Ласитър.

— Не мърдайте, иначе горко ви! — проехтя силният му глас. — Пекъс Джо е мъртъв. Позволявам ви да го вземете със себе си и да се махнете оттук. Но първо ще оставите оръжията си! Не забравяйте какво ви поръчах да предадете на шефа си! Отсега нататък нека трепери за живота си…

Петимата размениха няколко думи помежду си. Явно бързо се разбраха, защото коланите и пушките скоро се озоваха на земята. Без да се погрижат за мъртвия си другар, мъжете побягнаха и скоро се скриха в мрака.

Ласитър доволно се усмихна. Първото препятствие беше преодоляно. Тия момчета бяха здравата наплашени и нямаше скоро да се изпречат на пътя му.

Той приклекна и обърна индианеца по гръб. Пекъс Джо беше мъртъв. Два куршума го бяха улучили право в гърдите. По лицето му беше изписана изненадата от внезапно появилия се зад скалите непознат.

Всъщност кой ли беше този човек? И защо не беше стрелял, когато Пекъс Джо не реагира на предупрежденията му?