Джек Слейд - Княгинята на племето Арикара

Джо беше готов да се закълне, че е видял стареца в беседката и е забил ножа си между ребрата му, за да не им създава допълнителни затруднения. Когато обаче на следващата сутрин се промъкна във фермата, от мъртвия нямаше и следа. Това беше много странно и Пекъс Джо се притесни дотолкова, че вече изпълняваше задълженията си само механично.

Въпреки това именно той откри телата на тримата си мъртви другари. Това още повече го озадачи. Беше изключително опитен в разчитането на следи и не отстъпваше по нищо на двамата чейени. Затова се опита да убеди останалите да не бързат с преследването, а да седнат и всички заедно добре да помислят.

Пекъс Джо беше твърдо убеден, че Фред Никълс и двамата му другари не са убити от арикара. Зад това дело се криеше бял човек, опитен и ловък воин. Явно индианците се бяха сдобили с мощен съюзник. Този бял мъж се беше справил с Фред Никълс и другите двама без никакви усилия.

Пекъс Джо говори дълго и разпалено. Сто пъти препоръча на бандитите да бъдат предпазливи. После тръгна напред, но пеш. Беше наполовина апач, а неговите сънародници се славеха като най-бързите и издръжливи бегачи между индианците. Пекъс Джо беше наследил в пълна степен това тяхно качество.

Ласитър не знаеше нищо от това, когато видя петимата ездачи безгрижно да препускат право срещу каменната кариера. Затова спокойно се прицели и натисна спусъка. Улучи точно там, където възнамеряваше.

Конят на първия ездач се вдигна на задните си крака и изцвили от болка. После лудо се замята насам-натам, понеже не беше улучен смъртоносно. Куршумът на Ласитър само беше одраскал болезнено кожата му. Това приличаше на силен удар с камшик.

Ездачът не можа да се задържи дълго върху обезумялото животно, което налетя върху другарите си. Настана бъркотия. Конете тревожно зацвилиха, а ездачът на раненото животно направи огромен скок встрани, за да се спаси от опасните му копита. Мъжете ругаеха като луди, разменяха си псувни и мина доста време, преди вълнението да премине.

Ласитър отново се прицели и този път шапката на един от мъжете отлетя встрани. Бандитът изпищя като заклан. Другарите му скочиха от конете си и бързо потърсиха прикритие.

— Спрете! — извика с повелителен глас Ласитър. — Нямам намерение да ви убивам. Ако проявите малко разум, ще спасите кожите си. Иначе ще ви постигне участта на Фред Никълс и другарите му…

Веднага след това той изстреля цяла серия куршуми, които изпищяха между копитата на подплашените коне и рикошираха по седлата им. Животните реагираха моментално. Настъпи пълен хаос.

Конете хукнаха да бягат като обезумели, сякаш ги гонеше цяла глутница вълци. Сигурно нямаше да спрат скоро. Петимата дълго щяха да ги гонят. Това беше и намерението на Ласитър.

— Изслушайте ме! — извика отново той. — Предайте на шефа си, че повече няма да търпя злодеянията му! Освен това му кажете веднага да престане, иначе животът му няма да струва и пукната пара. Ще му видя сметката, дори ако загради дома си с три реда охрана. Нещата се промениха!

Петимата мъже слушаха безпомощно. Бяха наясно, че непознатият лесно може да ги очисти, ако иска. Бяха точно на мушката му. Никой нямаше да успее да се спаси зад прикритието на скалите.

— Всъщност кой си ти? — извика един от тях, очевидно водачът им. — Ще ни кажеш ли поне името си?

— Дори и не мисля. Скоро сам ще дойда в града, но никой от вас, кучи синове, няма да ме познае! Тогава ще измъкна шефа ви от леговището му, защото той е виновен за всички убийства и палежи. Вие също ще пострадате, ако не си потърсите друга работа…

— Какви ги дрънкаш! — озъби се един от мъжете. — Ще съжаляваш за думите си, така да знаеш! А на твоите арикара ще им видим сметката. Те са проклети подпалвачи и убийци!

— Изчезвайте най-после, иначе може и да се ядосам! — изръмжа Ласитър, който междувременно отново беше заредил уинчестъра си. — Ще броя до три!

Зад гърба му изтрещя изстрел. Куршумът се удари наблизо в скалата и опасно рикошира на сантиметри от лицето му.

— Не мърдай, мистър! — проехтя гърлен глас. — Нямаш никакъв шанс. Пусни пушката, иначе вторият куршум ще прониже главата ти!

Ласитър бавно се обърна. На десетина метра зад него се беше изправил висок, слаб мъж с револвер в дясната си ръка. В колана му беше затъкнат втори „Колт“. На гърба му висеше „Уинчестър“.

Откъм пътя се разнесе сподавен смях.

— Браво, Пекъс! Чиста работа!

— Вие също бяхте добри — отвърна Пекъс Джо. — Чудесно отклонихте вниманието му. Хей, амигос, та аз познавам това копеле! Ако не се лъжа, ти си Ласитър, приятелче!