Джек Слейд - В подземията на Ел Пасо

Безсилна, тя се сви на кълбо и се разрида.

Ягуара Джексън се втренчи с кръвясали очи в неумолимия си противник.

— Ласитър! — изрева той. — Проклето куче!

После повдигна револвера си. Ласитър изчака.

Стреля едва тогава, когато противникът му вече почти бе натиснал спусъка.

Ягуара Джексън се строполи безжизнен на земята.

Ласитър загърна Джулия в едно одеяло и я взе на ръце. Понесе я през тъмните подземни коридори. Тя се бе вкопчила здраво в него, като малко дете, изтръпнало от смъртен страх.

Те стигнаха до вратата, която водеше към избата на бара.

Оттам долитаха гласове.

Ласитър спря.

Джулия се размърда. Ужасът я бе накарал да се вцепени. Ужасът от това, че току-що бе разпознала гласа на баща си.

— Вярно е — тъкмо бе казал дон Габриел. — Тогава ти беше моя годеница. Бях ти обещал да се оженя за теб. Но нима това е престъпление? Трябваше ли заради това да убиваш съперницата си, Франка?

— Не съм я убила аз, Реймънд — отговори старицата. — Знаеш много добре. Тогава ти успя с един куршум да улучиш два заека. Беше подготвил както винаги всичко с изключително внимание. И аз бях обвинена в убийството. Ти се погрижи за това да бъда изтезавана, докато призная всичко. Така ли беше, Реймънд Габриел?

— И ако призная всичко — простена той, — тогава какво ще стане?

— Признаваш ли поне вината си, Реймънд Габриел?

Той се ослуша. Горе в бара междувременно бе настъпила тишина.

Вече не отекваха изстрели.

По стълбите на избата се чуха стъпки.

— Взехме положението в свои ръце, дон Габриел — извика един от мъжете. — Какво трябва…

Той внезапно се спря изплашен. Защото видя, че старицата е насочила пистолет към дон Габриел.

Ласитър също го видя.

С Джулия в ръце, той излезе от тъмнината на подземните галерии и пристъпи напред.

— Мама Франка — започна предпазливо Ласитър. — Безсмислено е. Нека по-добре да поговорим! Ние…

— Не — извика озлобено старата жена. — Не, тук няма какво повече да се говори…

Изстрелът заглуши последните й думи. Тя стоеше там като богиня на отмъщението.

Дон Габриел също стреля с револвера си.

Сетне и двамата се свлякоха на земята и настъпи мъртва тишина.

Ласитър изнесе Джулия от избата.

Когато най-сетне се озова навън, на слънчевата светлина, пое дълбоко дъх. Имаше усещането, че е бил в най-мрачния кът на ада.

© Джек Слейд

© 1993 Ваня Пенева, превод от немски

Jack Slade

Сканиране, разпознаване и първоначална редакция: vens, 2009

Редакция: ClubRipBoss, 2009

Издание:

Джек Слейд. В подземията на Ел Пасо

Калпазанов, Габрово, 1993

Редактор: Андрей Илиев

Коректор: Мая Арсенова

Технически редактор: Стефка Димитрова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14601]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

Тогава бодегата се казваше „Бодега Долороза“.

Цигарилос — Малки пури — Б.пр.