Джек Слейд - В подземията на Ел Пасо

Джулия почувства тежката глинена чаша върху устните си. Напитката беше сладникава и същевременно парлива като ром. Беше някаква неопределена смес, почти черна на цвят.

Още след първите малки глътки усети живителното й въздействие.

Стана й топло. Чувството за страх внезапно изчезна. Сега и старата Франка вече не й изглеждаше толкова страшна.

Изведнъж почувства, че тя по някакъв странен начин дори я привлича.

— Не съм съгласна с това, което правят тук с тебе — каза старицата. — Заповядах на мъжете да се бият срещу Габриел. Исках да го унищожа и все още искам. Но не желая дори и косъм да падне от главата ти, детето ми — сега Франка отново беше сериозна. Джулия я слушаше като омагьосана. Не се осмеляваше да прекъсне старата, зловеща жена. — Аз ще те измъкна оттук — продължи тя все с този глух, идващ сякаш от много далече глас. — Но за тази цел трябва да бъдеш силна и смела. Затова трябва да се постараеш да възстановиш силите си. Изпий и изяж послушно всичко, което съм ти донесла и което ще ти донеса! Аз готвя и за пазачите отвън. Ще ги отровя. Тези койоти не заслужават да живеят дълго. Ще отровя всички. И главатаря им, Ягуара Джексън.

Думите й бяха преминали в шепот, за да не може никой от пазачите отвън да ги разбере. Само Джулия чуваше ясно и отчетливо всяка сричка, сякаш слушаше гласа на някой проповедник. Не знаеше, че сетивата й са изострени до крайност от един специален опиат. Тя не беше вече предишната Джулия. Преди всичко сега не изпитваше никакъв страх.

— А отмъщението си ще доведа докрай сама — прошепна Франка. — Дори и ти не би могла да ме възпреш.

— Искаш да убиеш баща ми ли? — запита Джулия. — Какво ти е сторил?

— Габриел ме тикна в затвора — отвърна мрачно старата Франка. — Бяхме сгодени и мислехме скоро да се оженим. Тогава той се запозна с друга жена. И аз научих, че преди мене е имал още много други момичета. На всички е обещавал брак. Но е искал само парите им. Нареждал е нещата така, че те да загинат при някой нещастен случай и е задигал след това спестяванията им. По този начин е натрупал огромното си богатство. Той…

— Не! Това не е истина — наежи се Джулия. — Не искам да те слушам повече! Така или иначе не ти вярвам.

— Наистина вече няма никакво значение онова, което се е случило навремето — прошепна равнодушно старата Франка. — Каква полза да те отегчавам с подробности, на които ти така или иначе няма да повярваш? Всичко това вече е без значение. Сега за мене е важно само моето отмъщение.

— Отмъщение? За какво?

— Той нареди да ме хвърлят в затвора.

— Защо го е направил?

— Твърдеше, че съм убила любовницата му.

— Но ти не си го направила, така ли?

Старицата прокара костеливата си сбръчкана ръка по челото и очите си. Сякаш отново бе изпаднала в транс.

— Не, не съм го направила — прошепна тя. — Или може би все пак съм го сторила? Не знам вече. Навремето ме изтезаваха, докато накрая признах. Но ако съм го направила наистина, дон Габриел е виновен за това — единствено и само той. Защото той ме тласна по този гибелен за мене път.

Тя се надигна и разпери пророчески ръцете си. Черната й навремето коса сега висеше разрошена около главата й. Стоеше като някаква богиня на отмъщението, изникнала сякаш изпод земята.

— Смърт за изверга! — с глух глас извика тя. — Смърт, смърт, смърт!

Джулия също скочи като ужилена и хвана старицата за раменете. Действието на опиата беше малко поотслабнало. Може би от загриженост към баща си бе реагирала така бурно.

— Не бива да правиш това, Франка! Това би било убийство. Чуваш ли? Убийство!

Старицата хвана с костеливите си ръце лактите й и ги изви надолу.

— Зарежи това, миличка! — изхриптя сърдито тя. — Не ме докосвай! Така или иначе не можеш да ме надвиеш. Аз съм много, много по-силна от теб. Аз съм вещицата на Ел Пасо. Господарката на Подземието на смъртта. Мога да погубя всеки, който не ми е угоден — и натисна Джулия да седне на столчето. — След няколко часа ще бъдеш свободна. Бих искала да присъствуваш на погребението на баща си. А сега изпий това докрай!

И с непреодолима сила тя притисна ръцете й към чашата и я принуди да я изпие.

Джулия се подчини безропотно, сякаш бе изпаднала в транс.

После позволи на старицата да я нахрани, като поглъщаше послушно всичко.

— Така, а сега спи, малката ми! — закиска се Франка и я натисна леко върху леглото, където само след няколко секунди заспа.

Франка събра съдовете и извика високо на пазачите да й отворят.