Джек Слейд - В подземията на Ел Пасо

През това време Лу разказа какво се бе случило в дома му.

Хасиендерото непрекъснато стенеше и бълваше гневни ругатни. Тревогата за Джулия почти го бе подлудила. Изглежда, тя беше единственото му слабо място и бандата много добре бе разбрала това. Сега те отново можеха да го изнудват.

— Мога ли да те помоля още веднъж за помощ, Ласитър? — запита той и съвсем ясно пролича какво усилие му струваше това. — Съжалявам, че постъпих така подло към теб. Можеш ли да ми простиш? Ще приемеш ли още веднъж да се биеш заради мен?

Ласитър поклати глава.

— Не заради вас, дон Габриел. Само заради Джулия.

Могъщият мъж веднага сбърчи челото си.

— Има ли между вас нещо, за което все още да не знам?

Ласитър се усмихна небрежно. Достави му адски голямо удоволствие да изрече следващите думи:

— Ние се обичаме, дон Габриел.

За секунди се възцари неестествена тишина. Сетне донът подскочи в бялата си постеля.

— Да пропаднеш в пъкъла дано! Никога няма да допусна това!

— Тя няма да те пита за разрешение — усмихна се Ласитър. — Впрочем — и той отново стана сериозен — забрави ли, че тя все още е в ръцете на този мръсник Джексън?

— Ние ще щурмуваме Подземието на смъртта — изръмжа дон Габриел. — Ако се наложи, ще събера цяла армия. Мога да си го позволя. Да, ще наредя да завербуват отряд от войници. Само по този начин ще се сложи край на това дяволско безчинство.

Той се засмя доволно и отново се облегна назад:

— Тогава значи нямащ повече нужда от нас — каза Ласитър и кимна на Лу. — Ела, приятелю! Да си вървим!

— Не, останете! — извика дон Габриел. — Не съм казал такова нещо. Естествено че имам нужда от вас. Но трябва същевременно да завербувам и нови хора. Ще срина със земята цяло Ел Пасо, само нещо да се случи на дъщеря ми!

— Дотогава на нея вече отдавна ще й се е случило нещо — отвърна ядосано Ласитър. — Нима смяташ да оставиш Джулия в ръцете на тези зверове, докато направиш нужните приготовления? О, не, дон Габриел! В случая има само един-единствен начин за действие. Трябва да ги нападнем светкавично, преди да са се осъзнали. Тя е била отвлечена през нощта. Сега негодниците празнуват своята победа. Мене те ме считат за мъртъв. Затова ще тръгна сега, дон Габриел. Ще ми дадете ли един добър кон?

— Можеш да дойдеш при мен, във файтона — предложи Лу. — Под чергилото няма да могат да ни видят.

— Добро предложение — кимна Ласитър. И те отново се запътиха към вратата.

— Почакайте! Само една дума още! — извика дон Габриел, който вече беше разбрал, че за добро или за лошо трябваше да се осланя на двамата. — Не мога ли и аз да помогна с нещо?

— О, напротив — отвърна Ласитър. Беше благодарен, че този твърдоглавец най-сетне се бе осъзнал. — Събери най-добрите си хора. Разпредели ги в отделни групи. Разпореди се да свикат и всички останали, които могат да оставят за известно време полската си работа. Трябва да се разпръснат из цяло Ел Пасо. Незабелязано. Нареди преди всичко да бъде охраняван дома на Лу. Него те при всички положения ще посетят още веднъж. Ще искат да разберат какво се е случило с мен. Веднага, щом отново се осъзнаят, ще започнат да ме търсят.

— А ти какво смяташ да предприемеш?

— Аз ще тръгна сам — отвърна Ласитър.

— И как си го представяш това?

— Бих предпочел да не го споделям, дон Габриел.

— Ти си луд. Сам нищо няма да постигнеш. Тези изроди ще те разкъсат на парчета.

— Веднъж вече се опитаха — усмихна се Ласитър. — А аз междувременно вече се оправям много добре тук.

— Няма да успееш втори път да извадиш такъв късмет — опита се да го възпре дон Габриел. — Това няма да свърши добре.

— Ще видим — отвърна Ласитър. — А ти сега се разпореди за най-необходимото! И мисли за това, че всяка минута е скъпа! — той му махна с ръка и заедно с Лу напусна стаята.

Излизайки навън, те чуха как хасиендерото започна да дава заповедите си на висок глас. Извикваше цяла поредица имена на хора, които трябваше да се явят при него колкото се може по-скоро.

Когато Ласитър и Лу излязоха навън, по двора вече тичаха насам-натам доста мъже.

— Избери си два отпочинали коня! — каза Ласитър на файтонджията. — Трябва здравата да побързаме.

Те придружиха пеша двуколката до оградата.

Двама каубои се опитаха да им препречат пътя.

— Заповед от шефа — сопна им се ядосано Ласитър. — По-добре не ни пречете, момчета!

Единият от тях изтича до сградата и съобщи за случилото се на един от помощниците на Габриел. Вестта достигна до хасиендерото. От къщата се разнесоха гневни викове. Малко по-късно недоверчивият каубой се върна обратно. Беше блед като платно, така яко го бяха скастрили.